Великденско приключение

Jenolan Caves

Да се снима в пещера без светкавица и статив е много трудно, особено ако си в група с много хора, но ще се осмеля да покажа по-малко безнадеждните фотографии...

Вече съм разказвал за Сините планини, там където има каньони, хубави водопади, можеш да видиш есента и понякога в пущинака срещаш българин. Забравих да кажа, че в Сините планини има и пещери. Най-популярните, само на 170 км от Сидни са Jenolan Caves. Ето къде отиваме на (католическия) Великден тази година.  До Blackheath, малко градче в Сините планини, където съм запазил стая в Red Leaf Motel е малко гъз до гъз трафик, сякаш целия град е решил да се изнесе накуп, но ние се шмугваме по едно секретно паралелно пътче, което много кефи с извивките си и избягваме изнервящото спиране-тръгване на този ужасен highway.

Red Leaf Motel е средна работа, но си има топъл покрит басейн, тенис корт и стая с електронни игри от преди 20 години. Някой път за майтап влизам там да играя Space Invaders, с изненадващо голям кеф. Преди винаги отсядахме в този мотел, но напоследък са му надули цените и ми се струва че тези в ресторанта се правят на много важни. Вече го отбягваме, опитваме други места, но по празниците няма нищо друго. Така че си вземаме ключа от рецепцията и се юркаме към пещерите до които трябва да шофираме още 70 км. Там голям късмет, хващаме последното място в тесния паркинг. Нали наоколо само скали, няма много място за паркиране.

Това е хижата на Jenolan Caves. Не сме я пробвали, тъй като е доста изолирана в планината и е доста скъпа.

Jenolan Caves е много туристическо място, но е добре организирано. В комплекса има десетина различни пещери, от съвсем лесни за самостоятелно обикаляне до изключително трудни, при които нахлузваш специален комбинезон, каска със светлина на главата и в група от няколко души с двама водачи започваш да пълзиш в калта на дупките, катериш се, спускаш се по свъжета и т.н. Приключение точно като за мен, но с момичетата трябва да изберем нещо по-кротко. От плана на пещерите върху една голяма табела избираме Lucas, която била най-популярната… Голяма грешка – групата за тази пещера се оказва пълна с досадни индийци. До нейния тур имаме около 40 минути, точно време бързо да погледнем Nettle Cave, където можем да ходим без водач. Там сме сами и е много спокойно. На воля си експериментирам без светкавица, с висок ISO, ниска скорост и широка бленда. Мислех си че щракам добре, но после на компютъра в къщи стана ясно че повечето images са се размазали…

От тук се влиза в Nettle Cave.

Вече сме в тунела.

От някои високи места има отвори, от които се вижда пътеката.

Щракам някакви висулки.

Друг отвор нагоре.

Тези си купиха билети преди нас, но с малките деца са малко по-бавни.

Обратно на сборното място за Lucas ни чакат около 20, 30 души, главно индийци с малки деца и възрастни бабички. Аз малко се вкисвам, като си представям какво ни чака по тесните тунели и стръмните влажни стълби нагоре и надолу с тази шарена група, а моето момиче ми се хили саркастично и казва, че е по-добре да свиквам още от сега за моето пътуване в Индия. Ха-ха-ха, викам аз, много смешно и си наумявам да си го върна, нещо което ще направя на другия ден (чети към края).

Lucas е хубава пещера с много пропасти и огромни високи зали. Нашия водач се опитва да ни направи кефа с различни светлинни ефекти по пътя, индийците обаче не спират да щракат с тъпите си светкавици. Сякаш в тази абсолютна тъмнина ще излезе нещо. На едно място ми е адски интересно. Водача се опитва да ни каже историята как са намерили пещерата и как са влизали отгоре по едни стари метални стълби забити в скалата, но от врявата на нашите спътници  нищо не се чува. Тази огромна зала много ми прилича на Temple of Doom с Индиана Джоунс. Край мен постоянно подскачат две шугави петгодишни индийчета, които се блъскат в мен и стъпват по краката ми,  баба им мирише на къри, а баща им току се обърне и ми щракне една светкавица в очите. Много интересно… Обещавам си да се върна тук сам и да обиколя по-трудните пещери без индийците.

Сборното място за тура на Lucas. Вече се виждат някои от индийците.

След малко ще се покатерим по тези стълби.

Вече сме вътре.

Тук нашия водач ни показва счупените от туристите преди 50 години сталактити. Иронията е, че по онова време пътя до тук е бил труден и на връщане от пещерите, много от туристите са изхвърлили в гората тежките парчета, да не им тежат.

Този камък много ми хареса.

Както и тези шипове.

Стълбата, по която са слизали в пещерата преди стотина години.

Това място много ми прилича на Индиана Джоунс и храмът на обречените.

Ето че се проточих, ето тук е продължението: Великденско приключение 2

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *