Сънувах сън, каза тя.
В съня ми чакам на автобусна спирка, но теб все те няма. Пълно с хора, които ме гледат настойчиво. Втренчени погледи от всички страни, мъже които се накланят заплашително към мен. Искам да викам, но от ужас нямам глас. И става нетърпимо, но ти се появяваш изведнъж, скачаш напред и се плъзгаш ловко през счупените перила с такава решителност, че всички се свиват от страх кой си ти…
Слушам възторга в гласа и, усещам ледените пръсти на една отговорност, лягаща върху плещите ми.
This entry is only available in Bulgarian.