Златния бряг 4
(Най-високата жилищна сграда в света!)
Това е продължението на Златния бряг 3
Най-високата жилищна сграда в света не е в тази снимка. Това е просто някъде из комплекса.
След първия забележителен ден, всичко се слива в едно, както често става на море. Плаж, вълни, басейн, мързелуване, хапване, пийване. Понякога аз готвя, понякога вечеряме навън. Трудно е да се разграничат дните един от друг. Нали това е целта – да се забравиш.
Започва нов ден. Хе, хе – накрая имам подобна за да рамкирам този материал.
Докато сме там, времето не е блестящо. Постоянно се трупат облаци – нещо, което наистина рядко се случва в Queensland. Изобщо това лято в Австралия се изсипват невероятни дъждове и в доста градчета има наводнения. На мен облаците ми харесват, нали изгорях като рак първия ден и след това слънцето не ми липсва. Топло е, водата е приятна, има чудни вълни, за какво ти е слънце? Постоянно се кани да вали, но истински дъжд пада само в един следобед. Тогава използваме момента да се покатерим на Q1, за която казват че била най-високата жилищна сграда в света. Апартаменти, в които живеели хора. Там срещу $45 се качваме на един светкавичен асансьор, който за около 40 секунди ни мята на седемдесет и седмия етаж. На 250 метра над океана, можем да видим покривите на околните небостъргачи. Докато сме горе, дъждът спира, но снимките ми са мизерни, излизат мрачни и разплакани.
От тук влизаме в Q1.
Q1 – най-високата жилищна сграда в света!
Горе гледаме в едната посока.
После в другата, към целия 42 километров плаж.
Виждаме и реката.
Деца на седемдесет и седмия етаж. Обичам тази снимка.
Какво друго правим през това безметежно време – нищо особено. Трудно се запомня. В курорта е пълно с различни летни атракции като Movieworld (светът на киното), Waterworld (светът на водата), Wet’nWild (див и мокър), Dreamworld (светът на сънищата). Наричат ги тематични паркове, в които ако това ти харесва, можеш да се спускаш по водни пързалки, да гледаш скачащи делфини или да се возиш на влакчета на ужасите. Американска история. Японците си умират за това. С тези неща не могат да ме излъжат. Струва ми се безбожно скъпо, чакаш на дълги опашки и после вземаш участие в една лудница. Абсолютен rip off!
Все пак момичетата отиват сами на музея на восъчните фигури, после в “снежния дворец”, което се оказало една голяма хладилна стая с няколко ледени статуи и разни пияндета, смучещи водка в чаши, направени от лед. После се оплакват че им взели $80 за тази глупост… Аз предпочитам през това време да се шматкам безцелно и да гледам наоколо. Всичко което виждам ми е интересно. Например, изумявам се от този странен метод на транспорт:
Петролна криза ли? Кой каза?
После, опиянен от лятното настроение, зяпам как хората ближат сладолед.
Тук виждам как един пич грабва фотоапаратите от ръцете на група шашнати японки и ги строява пред голямата елха в центъра да ги снима. Те са послушни като агънца. Става ми весело при мисълта какво ще стане ако изведнъж хукне да бяга с апаратите. За жалост това не се случва. Този интересен образ има типична стойка на сърфист – пъргави крака и финно чувство за баланс. Дали този не е Веско?
Докато обикалям, ми се случват и други интересни неща. Две хубави каки например ме харесват и спират да ми се усмихнат, но флирта не става – малко са височки за мен.
Сини кръгове. Хората, които гледат уличните артисти също са ми интересни.
Абе, изобщо купон без край! С което доказвам теорията си, че за да прекараш добре не ти трябват непременно $80 (изхарчени за съмнителна атракция). Нещата наоколо са толкова по-интересни!
Накрая виждам залеза. Ето за тази рамка на материала става дума. Над Surfers Paradise отново пада нощ!
Следва Златния бряг 5