Като малък си мечтаех да имам един страшен компютър в който пъхаш някоя книга и след две секунди на екрана започва филм със сюжета и героите в нея. Като малък четях от сутрин до мрак, понеже бях един кльощав и с големи уши. Четях също и през ноща докато очите ми започваха да парят а главата да ме боли. Мечтата за страшния компютър ми хрумна когато главоболието от четене ставаше съвсем нетърпимо.
Веднъж обаче се замислих: То добре да имам такъв компютър, ама чия ще бъде интерпретацията на написаното в книгата? До този момент вече имах няколко сериозни разочарования с любими книги които някой бе направил на филм. Тези филми бяха винаги по-бледи и винаги по-прозаични от прочетената книга.
Може би ако в компютъра се закодират моя начин на мислене, моите спомени, моето въображение, после гледайки филма ще виждам сюжета и образите от книгата така както биха се появили в моето съзнание. Но нали утре аз не съм същия – когато чета една и съща книга, всеки път си я представям по различен начин. Не мисля че бих се отказал от вариациите, които си представям при всяко ново прочитане.
Ето как стигнах до извода, че добрата книга няма да умре – нищо не може да замени удоволствието от истинската книга отворена в скута ти, когато се облегнеш назад, подгънеш крака и започнеш спокойно да си разлистваш страниците бавно една след друга…
This entry is only available in Bulgarian.