Уловен момент
Това е продължението на В преследване на един мираж
Един ден, докато се мотая из Джейсалмер, съм толкова изморен, че се скатавам в дълбоката сянка на крепостната му стена. Успявам да се слея с нея и по този начин да избягам от вечните досадници, драпащи да спечелят някоя рупия от бедния, изтерзан пътешественик Веско Петров.
Докато си пия подсладен млечен чай, на стълбите срещу мен се настаняват група местни индийци. Една от жените започва да мърмори нещо, жестикулирайки настървено с ръцете си. Вероятно ругае досадните туристи, които с присъствието си разрушават традиционния им начин на живот. Всички кимат в съгласие, с изключение на едно момиче в средата, което точно в този момент си мисли за нещо, някаква лична мисъл, мечта или очакване, с което осъществява своеобразно бягство от действителността, бягство от групата или бягство от трудния ден…
Единствения човек на земята, който забелязва този момент е Веско, но следващата секунда момичето го усеща и вперва поглед към него.
Цялата тази история трае не по-дълго от няколко секунди, но по странен начин изпълва душата на изтерзания пътешественик Веско Петров. Ето такива моменти в Индия си заслужават!