Онази вечер пак валя. Всички се изнесоха на бачкане и останах сам. Върху бюрото на Щефан намерих един тоблерон. Веднага го захапах, макар да знам, че утре пак ще се муси. Пуснах си Рейдиохед и седнах да се хиля на нещо в интернет. Тоблероните ги ръбам плочка по плочка, дробя със зъби на няколко парчета и бавно смуча докато останат само късчета ядки и дребни бучки карамел. Така се кефя по-дълго. След известно време вятъра навън се засили и започна да блъска дъжда в прозорците. Тогава станах да дръпна щорите. По стъклата отвън се стичаше вода в която пробляскваха размазани светкавици от електричките долу. Докато гледах тази трептяща светлина си помислих „сега и в шибаната България е пролет”. Леко ме побиха тръпки, кожата ми настръхна. Без видима причина започнах да рева като един парцал, както не съм ревал още от дете. После Ин Рейнбоус свърши и ми мина.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *