Всеки път като видя деца да си играят, се замислям колко сме погрознели. Те са спокойни във вярата си, че възрастните ще се погрижат за всичко лошо което им предстои. От тяхната чистота ми става хубаво. Тогава виждам възрастните, които се грижат за тях и ме обхваща страх…
Децата нищо не подозират. Невинният им смях се забива в сърцето ми и ми е криво от безсилието, което изпитвам. После мълча и вървя дълго докато ми мине. Такъв съм само аз, повтарям си – другите вероятно са различни.
 |
 |
 |
 |
This entry is only available in Bulgarian.