Въглищните мини

Това е продължението на Порт Артур

 

Приятелю, благодаря ти че си отново тук. Дай да продължа:

В Порт Артур можем да прекараме безкрайно, но ни се иска да видим и други неща. За жалост времето  няма намерение да светне – все така мрачно и понякога ръси дъжд, което обрича великия Cape Raoul за следващия път (не се бой читателю, ще ти го покажа великия Cape Raoul в края на този постинг). Заради дъжда се насочваме с колата към началото на полуострова, където има няколко природни чудеса. Минаваме през едно селце, в което обитателите имат особено чувство за хумор – слагат табели на къщите си с име, в което присъства частичката Doo, като Doo Me, Doo Write, Love Me Doo, We Doo или Doctor Doolittle. Жалко че не мога да ги преведа тези шеги.

След Doo Town шофираме до Tasman Arch, Devil’s Kitchen и The Blowhole. Всяко от тези три места е пример за типичната скална ерозия която се случва по морските скали на Тасмания, само че в различна фаза на развитие, с разлика от по няколко хиляди години. Това е нещо като урок по геология. Времето продължава да бъде мизерно, но на нас пак не ни дреме особено, понеже е много интересно. Край всяко място има големи табла със шарени картинки обясняващи как вълните пробиват дупка в по-меката част на скалата и в продължение на много години оформят пещери, които впоследствие се сриват. Снимките ми не могат да покажат мащабите на тези природни чудеса. Зяпам ги виснал на предпазните перила и ме е яд, че няма как да се спусна долу.

На петдесет метра от Tasman Arch, по една алейка можеш да стигаш до ето тази гледка.

А ако повървиш още няколко стотин метра, ще стигнеш до Devil’s Kitchen. Това е предната страна, откъм океана. Отзад е по-драматично, но там няма добри ъгли за снимане. Знаеш ли как ме доядя че не мога да се спусна долу.

После имаме още време, но нали все вали, аз викам дай да си направим един авто-тур от другата страна на полуострова където има историческа въглищна мина. Тя малко се опъва, вика че изобщо не искала да се пъха в разни тъмни подземия с мен (щото си ме знае какъв план може да измисля), но аз я прелъстявам с обещанието че така ще видим природата от онази страна на полуострова и тя няма къде да ходи.

Преди двеста години въглищната мина било най-страшното място на полуострова. Там въглищата били с ниско качество и мината не била печеливша, но я държали да има къде да пращат крайните случаи. Всички пандизчии треперели от страх да не ги затирят там. Проблемът бил че охраната не можела да гледа какво става в дълбоките тъмни дупки. Много скоро в мините се ширнал хомосексуализъм под формата на проституция, насилие или в резултат на естествена смяна на резбата. По някое време обаче властите се усетили и ужасени от този краен морален упадък затворили мините, че да сложат край на каторжническия хомосексуализъм.

Както обещах на моето момиче по пътя гледаме дива природа и тук там по някоя автентична тасманийска къща.

Тя бърза напред защото не иска да се пъха с Веско из тъмните дупки на историческата въглищна мина.

Места, удобни за Веско да сгащи в тъмното неговото момиче.

Това трябва да е някоя рухнала караулка.

Малката ни автомобилна обиколка на полуострова е точно да се здрачи и да усетим коремчетата гладни. За жалост в района на Порт Артур няма много за хапване – лъскав ресторант на някакъв мотел и два пъба, единия от които е направо умрял. Другия пъб има претенция за нещо по-така щото се помещава в  една голяма бяла къща с кръстосани тъмни греди (Tudor style). Влизаме там и една напорчена сервитьорка ни вика ама вие имате ли резервация (в пъб, моля ти се). Гледам празните маси наоколо и си мисля да я срежа с нещо саркастично, но си трая че сега не ми се търси друго място за ядене. Карат ни да седнем на бара докато ни „приготвели масата“. Както можеш да очакваш в този Tudor style пъб цените са доста надути – моите агнешки котлети са $27, а бирата (375мл) ми я наливат за $7. Възмутен викам на моето момиче тия тука са луди бе и отказвам да пия втора бира. Правя се на горд, щото ми хрумва хитър план да си наваксам в мотела, където хладилника е зареден с бира за по $3.20. Да ти кажа обаче, хапването в този Tudor style  пъб не е никак лошо. Докато чакаме да ни го донесат, моето момиче вади да прочете какво става с нашата кикимора днес в Европа. Ето какво чете тя:

Friday, 30 September: St. Peter’s and Vatican Museum

7:30am	Breakfast in the hotel
9:30am	Depart hotel on foot or via public transport to the Vatican Museums
10:30am	Commence guided tour of the Vatican Museums; including the Sistine Chapel and St Peter’s Basilica
	Lunch break near St Peter’s Basilica
PM	Guided visit to the Ara Pacis, continuing on to the Spanish Steps
7:00pm	Diner in Taverna della Scala
	Overnight Casa San Guiseppe, Rome

 

 

 

 

 

Ето и малко снимки от пъба, който има претенции за нещо по-така:

Tudor style пъб.

И гледай как е вътре.

Тя си взема някаква анемична риба (вика че била вкусна). Вляво се вижда бира за $7. Вече съм изпил около $4.50 от нея.

Агнешки котлети за Веско. Ама не бяха лоши. Ако имаш набито око, ще видиш разписанието на малкото момиче в Европа.

После сме много изморени и бързаме да се приберем в топлата мотелска стая, където аз си наливам биричка от хладилника за по $3.20. Пак сме щастливо скапани от този чуден, макар и дъжделив ден и нямаме търпение да видим какво ще стане утре. И после Сънчо…

Добре, добре – знам че обещах да ти покажа великия Cape Raoul. Тази снимка е от друг път, но си е моя. Костваше ми много усилия да я заснема. Enjoy!

Cape Raoul го има и на главната страница.

 Следва Тасмания 4 – Тасманийския комарджия

This entry is only available in Bulgarian.

Share this post: on Twitter on Facebook on Google+