Най-грозното и най-красивото нещо на света!
(… или за сексуалното образование)
Като всяко дете, и аз искам да разбера как стават тези неща. Всеки път когато започнат да си говорят за “оная работа”, големите приглушават гласовете си и крадешком хвърлят гузни погледи към мен да видят дали слушам. Аз се правя, че не чувам, но напразно. Точно когато става най-интересно ми викат, Веско, бягай навън да си играеш. Не искам да си играя, казвам аз. Бягай, че ще ти опъна ухото! Факта, че ме гонят от стаята събужда интереса ми още повече и ме е яд, че нямам един предавател като Щирлиц да ги слушам какво си говорят вътре.
Един ден гледам Яйцеглавия търчи нагоре, ще се претрепе по стълбите към тях. Не съм го виждал толкова побъркан! Ей, Сава, къде бягаш, викам аз, а той спира за миг, върти глава ухилен, затваря очи, отваря уста и горната му челюст още повече щръква напред (това беше другата му особеност, освен че беше яйцеглав). Бързо, че Лудия Митак намерил списание с голи жени и ще го показва на другите, ама иска по една лимка! Савата бяга да вземе лимка от къщи.
Аз нямам нужда да ходя до нас – трите лимки, които притежавам, нося винаги в джоба, две зелени и една синя. Пъстрак си нямам – не всеки може да има пъстрак! Синята ми лимка е счупена и не иска да се търкаля. Като я държа с три пръста обаче, със счупеното към ръката, изглежда сякаш е цяла. Дано Лудия Митак да не забележи.
Намирам ги в дворчето пред боксовия салон (бившата църква до старческия дом). Толкова момчета не се бяха събирали още от войната с долната махала. Наобиколили Лудия Митак, той държи високо списанието с една ръка, а с другата прибира лимките. Моята синя измама също изчезва в джоба му.
Най-после Лудия Митак започва бавно да разлиства. Ама само ще гледате, няма да пипате! Всички викат о-о, егати, а-а, гледай тая! По страниците се редят разголени жени с огромни цици, налягали по кожени канапета. Някои от тях имат изплезени езици. Изобщо не ми приличат на тези, които виждам всеки ден по улиците. Накрая Лудия Митак прави драматична пауза и вика “а тва е оная работа на жената”. Оглежда ни всичките тъжествуващо и отваря на последната страница. Там целия лист е зает от нещо, което не е ясно какво е. Виждат се изпъкнали гънки, които ми приличат на една голяма мида, точно като мидите, дето вадим на Почивка и ги печем на тенекия. Само че мидите на тенекия като се опекат, стават златисти и са много вкусни, докато това на снимката изобщо не изглежда апетитно – има черни косми, които горе се сгъстяват и стават къдрави като косата на негър . Толкова съм шокиран, че не издържам и викам, НЕ Е ВЯРНО!
Всички гледат към мен – какво не е вярно? Аз искам да кажа на Лудия Митак, че е лъжец, но вместо това се обръщам и си тръгвам. Не знам какво ми е и защо ми е толкова кофти. Не искам другите да видят как съм се изчервил. Може би ме е срам, че и аз съм излъгал Лудия Митак с моята лимка. Смеят ми се, че съм такъв хамав и се обръщат към него да им показва още. Аз повече не искам да гледам.
Знам какво ми е. Не ме е срам заради лимката. Просто в този момент разбирам, че никой от тях, дори Лудия Митак, с който по това време всички искат да бъдат приятел, не знае нищо. Нито знаят, нито са виждали, но не искам да им го кажа. Нали така ще разберат, че си имам тайна! Дългата Мария…
* * *
Всъщност по това време, Дългата Мария е просто Мария и още не е пораснала толкова. Все още не е много по-висока от мен, макар, че е с една година по-голяма. Тя живее до сладкарницата на ъгъла, в която веднъж се блъсна един “Зил”. Как ме е яд, че не го видях. Само чух някакви жени да пищят, трясък и после “Зил”-а вече влязъл наполовина в сладкарницата. Винаги се чудех какво стана с еклерите, целувките и саварините, сложени на витрината.
Дългата Мария обича да си играе при нас, защото в нашата, горната махала, с Мюлтарана, Лудия Митак, Яйцеглавия и другите, винаги се случва нещо интересно. Освен това тя е на наша страна във войната с долната махала и няма нищо против да бъде защитник (защитничка), като ритаме топка на улицата. Всеки иска да бъде нападател или вратар. Мария е първото момиче, което виждам да рита топка.
Веднъж Дългата Мария седи сама на стълбището към една от огромните заключени врати на комендантството. Наоколо няма никой и тя се чуди какво да прави. Трябва да и е скучно, защото си е подпряла лицето с две ръце върху колената и пухти с надути бузи. Като ме вижда, цялата грейва и вика Веско, ей Веско. Какво ма, казвам аз. Ела, ела. Сядам до нея – на мен също ми е скучно и вече не ми се ходи до скривалището, където съм се запътил. По това време с Яйцеглавия си имаме няколко скривалища: на тавана на бившето полицейско управление, в живия плет над старческия дом, в Римските Терми и в мазата на старата митница. Там веднъж Яйцеглавия ми показа как се пуши (после баща му каза, че аз съм го учил, което не е вярно и ядох бой заради него).
Искаш ли да си играем, вика Дългата Мария. Аз вдигам рамене и не знам какво да кажа. Хайде да играем на доктор, продължава тя. Аз пак не знам какво да кажа – тази игра не я знам, но не искам да се издавам. Виж фунийки, криеница, челик сопа, футбол и дори войната с долната махала са ми ясни. Гледам въпросително. Аз ще съм болната, а ти ще си доктора и ще ме преглеждаш, казва Дългата Мария и ме дърпа в дълбоката ниша пред вратата. Тук изобщо не се виждаме от улицата. Тя ляга на земята и затваря очи. Аз продължавам да се чудя, очаквайки в играта да има някакво скачане или бягане, но Мария не мърда сякаш наистина е болна. Айде де, отваря очи тя, преглеждай ме. Хваща ми ръката и я слага на корема си под фанелката, пипай тук и ме питай дали боли. Аз все още очаквам да има нещо по-интересно, но това е всичко. Пипам и казвам, боли ли. Понякога Дългата Мария казва не, понякога да. Тогава трябва леко да разтривам. Егати тъпата игра, мисля аз. Няма бягане, няма скачане, няма дори криене, но не спирам – правя каквото Мария ми казва. За пръв път пипам момиче по този начин и ми е чудно колко меко е всичко там в сравнение с ръбатите лакти и рамене на момчетата, когато се борим или блъскаме за нещо.
Така минава доста време в игра. На няколко пъти се сменяме, аз съм болен, а тя е лекарката. Хладните пръсти на Мария по тялото ми са ново и неочаквано усещане. Напълно забравям за другите момчета и как ще ми се смеят ако разберат че си играя с момичета на женски игри. На моменти ме е гъдел и потръпвам леко когато Мария ме докосва под мишниците или от вътрешната страна на бедрата. Тя усеща как треперя, смее се и още повече ме гъдилка.
Вече е почти тъмно. Пак е мой ред да бъда доктор. Сега знам как да играя, натискам леко навсякъде и казвам тук боли ли… а тук, и се мъча да я гъдилкам по ребрата. Тогава Мария хваща ръката ми, поставя я отново на корема си, насочва я надолу, където все още не съм пипал. Пръстите ми се плъзгат, докосвайки нещо меко и топло, нещо изумително гладко и нежно. Въпреки нарастващия сумрак, виждам със сигурност, че там е бяло и розово. Става ми хубаво от някаква странна, непозната болка, която ми стяга гърдите и не ми дава да дишам. Обхваща ме неопределено, смътно напрежение, леко тревожно, но фантастически невероятно…
* * *
Това е моята тайна. Не съм я казвал дори на Яйцеглавия и никога няма да я кажа на другите момчета. Ето защо Лудия Митак е лъжец и това което ни показва в неговото списание не е вярно!
Знам го със сигурнoст.