Най-честия си сън започвам винаги с някакво катерене на дърво или по стената на висок жилищен блок. После падам, но рядко се забивам докрай. Събирам цялата си воля и по някакъв начин спирам гравитационните сили на планетата. Вдигам се високо, докато колите и хората долу станат мравки. Насочвам тялото си в някоя посока и го засилвам с каквато си искам скорост. Понякога губя концентрация и пак падам, усещайки познатата болка под корема. За да се спра, трябва отново да събера волята си. Летенето ме изтощава напълно. Накрая съм адски разбит, просто нямам сили да продължа.
Странното е, че като се събудя, изобщо не съм изтощен, а съм свеж и пълен с енергия. Усмихвам се и си казвам: днес ще бъде чуден ден!