Избата на Веско Петров

(Wyndham Estate)

Това е продължението на Полет с Балон

Hunter Valley. Почти като при дядо на село.

Най-после идва ред на моята изба. По пътя натам минаваме през Morpeth. В рекламните брошури го наричат “charming historical village”, чаровно историческо градче. Очакванията ни са доста големи, но сме разочаровани. Освен няколко интересни сгради на една основна улица, друго няма. Остават античните магазинчета, с които се славят подобни места, но и те не успяват да задържат вниманието на половинката, която иначе е способна да се мотае с часове в тях.

Една от интересните сради на Morpeth.

Антики в Morpeth.

Кафе/ресторант в Morpeth.

Преди да тръгнем от Morpeth, влизаме в една стара къща, направена на ресторант. Хваща ми окото добрата тежка машина, паркирана отпред. Тук правим грешката да седнем на терасата, където е душно и въздухът не мърда. И яденето не струва.

Пътят към Wyndham Estate се точи през широки ливади. Тук, там в далечината се мярка къща, тук там – дърво. Преди да стигнем лозята виждам в средата на огромно поле група изсъхнали дървета. Начина, по който са изсъхнали ми говори, че най-вероятно са отровени от собственика на земята… Виждам ги и не мога да не спра. Приличат ми на останки от приключила битка. Полетата на Франция след Първата световна война (от къде пък ми дойде точно това?) Или самотни войни, победени, но все още прави. Нещо подобно.

По пътя към избата.

Във Wyndham Estate пристигаме точно за днешния винен тур. Един странен характер ни събира доста голяма група около себе си (те са от Contiki Tour) и ни повежда към лозята. Той спира под една сянка и започва да ни говори за историята на винената промишленост на Австралия, започната до голяма степен от основателя на Wyndham Estate. Обяснява ни и други лозарски неща, като това че използват рози около лозята като индикатори за задаващи се болести и да не се учудваме, че тук гроздето е изгнило и спаружено. Това е заради големите и постоянни дъждове в нашия щат. Цялата реколта се скапала, но за щастиеWyndham Estate има лозя и в Южна Австралия, където е Barossa Valley (друг голям винарски район) и ни успокоява, че там всичко е наред.

Wyndham Estate – входа към избата. Виж розите.

Нашия екскурзовод е интересен, стъпва плавно и се търкаля като топка, косата му е на големи масури, единия от които стърчи нагоре – вероятно избива комплекси че е нисък. Очичките му обаче шарят хитро и усещаш как пипето му сече. През цялото време говори увлекателно.

След лозята той ни води в сградата, където край грамадни лъскави казани от неръждавейка ни обяснява каква степен на електронна прецизност са постигнали да контролират температурата, захарността и химическия състав на джибрите. Така го прави, че обикновените и скучни факти стават адски интересни.

Стара преса за цедене на грозде. Виж какъв размер обувки носи нашия човек!

От тук се прехвърляме в залата за дегустация (вратата зад бъчвата). Еха-а! Там е хладно и приятно. От едната страна има витрина с вината, произвеждани във Wyndham Estate . В дъното се виждат грамадни дървени бъчви, които заедно със сумракът и хладното, допринасят за усещането, че си в истинска изба. Цялата друга страна на залата е заета от огромен тезгях, зад който стоят в очакване няколко пича облечени в черно. Като се приближиш, най-близкия скача и без приказки поставя пред теб чаша за вино и чаша с ледена вода. Тогава те пита How are you Sir, which one would you like to try? Ти започваш да сочиш, а той започва да отваря бутилките.

Залата за дегустации. В ляво се вижда тезгяха и един от персонала в готовност да ти налее.

Гледай тези бъчви!

В първия момент не сме съвсем сигурни какво да правим. Във филмите съм виждал как познавачите на вина опитват малко, джабуркат в устата и после го плюят. Гледам другите дегустатори тук, но не виждам никой да плюе, само ако не им харесва го изливат от чашата в кофичката до тях. Всички си пийват наред. Освен това съм леко загрижен колко ще ни излезе тази дегустация, спомняйки си как във Франция за подобно приключение са готови да ти приберат по 60, 70 евро. Това обаче е Австралия, тук са готини и не искат нищо. Дори този факт работи за тях. Какво да кажа – избата на Веско.

Заставаме и ние на тезгяха и един симпатяга веднага започва да налива. Първо сме на това което знаем – моето любимо винце BIN 555 Shiraz. Нашия човек се усмихва и вика значи сте любители на shiraz и вади някаква специална бутилка. Ново вино, с което избата смята да превземе света. Страхотно е… И тогава се започва. Винце след винце, чашка след чашка. Нашия човек ме харесва и като вижда че аз вино не хвърлям (какво да правя, като всичкото ми харесва) налива радостно до горе. Той също ми допада, усещам по зачервените бузки, че и той е подпрял една, две чашки. Намираме си приказката.

Някои вина ми харесват, други по-малко. Изумително е колко различен може да бъде аромата на вино от същото грозде с малка промяна на технологията. Моя приятел (вече ми е такъв) говори за тънкостите на всяко винце, което минава през чашите ни със страст, срещаща се рядко у професионалистите тук и ме пита за вината в България. Аз му казвам за моя дядо Петър, който беше голям лозар (със сигурност ми се усмихва с чаша в ръка от небесата) и за това как правеше пелин. Осмарския пелин дължи популярността си в известна степен и на моя дядо. Казвам му и за Мелнишките вина и ме е яд, че не знам повече. Човека ме слуша с жив интерес, личи си че разбира. Често, често другите от персонала идват да го питат когато не знаят нещо. През цялото това време си пийваме.

От тази дегустационна сесия се заформя ново винце, което ми харесва: BIN 999 Merlot. Пак червено, но по-нежно от shiraz и с тънък мистичен аромат, който усещаш едва след като го пийнеш…

Приключвам успешно дегустацията като купувам една дузина, колекция от техните BIN вина. Излизат с около 40 процента по-евтино от bottle shop. Моя нов приятел ми помага, носи ги до колата, че стъпката ми вече нещо не е устойчива. На излизане от избата той добавя в кашона още една бутилка BIN 999 Merlot. Ей така, като награда за истинския познавач!