Дъждовната гора
The Rainforest of Australia
Истинска Rainforest!
Още в самото начало, когато все още имахме наивни, романтични представи за Австралия (типични за пресните българи), решихме да отидем на разходка в планината, както често ходехме на Витоша. Хубаво беше преди в София – по един сандвич, лифта до Алеко, после вървене и спускане до Железница, а от там автобус обратно – точно един ден. За вода не мислим, ручейчета колкото искаш. Чист въздух, простори, красота!
Да, ама вече не! Австралия е различна. В най-горещото лято тръгваме да вървим двадесетина километра, без да знаем какво ни чака. Със сандвичи, но без вода, освен две дребни сокчета за малкия. Той ги изпива още в първите пет минути. Страшна жега, суша и никакви извори или ручейчета. Скоро навлизаме в изгоряла гора, където единствената емоция е отчаяние. Някакви щурци пищят толкова силно, че не можем да се чуем (после ще разберем, че това не са щурци а цикади, чиито писък достига до 120 децибела, заглушаващо дори излитащ реактивен самолет). Нищо по-страшно и самотно от изгоряла гора и милиони цикади в жегата.
Това не се забравя! Малката разходка в покрайнините на Сидни се превръща в борба за оцеляване. Момченцето почти в безсъзнание, обезводнено и претоплено, аз го нося на границата на моите сили и си мисля дали това не е края… В това забравено от Бога място. И тези ужасни дървета с тези мъртви листа и клони.
После ни казват, че сме били луди да ходим без вода. Как луди, какво по-нормално нещо от това да се разходиш лятото в гората? Каква беше тази ужасна гора? Няма ли нормална, зелена и сочна гора в този континент? Има, как да няма, отговарят австралийците обидени – The Rainforest. Там е постоянно сочно и зелено. Така The Rainforest (Дъждовна гора) се превръща в нещо като мечта, която искаме да видим, но все не остава време. Далеч от Сидни, някъде в по-топлите зони.
Тези дни виждаме такава една гора в Dorigo National Park. Буквалния превод би бил Дъждовна гора, но това не е най-точно. Rainforest тук наричат непокътната растителност, субтропична гора или джунгла, в която дърветата са високи и с гъстите си корони спират жестокото слънце – долу е наистина влажно, виреят безброй растения и гадинки. Непокътнато място – така би трябвало да изглежда земята, преди човеците да са изобретили брадвата.
Ето и някои (доста) снимки:
Хващаме една пътека, която се вие сред дърветата около два часа.По пътя непрекъснато срещаме други туристи.
Тук ни предупреждават да не пипаме нищо, че имало пиявици. А-х-а, на мен ще ми кажат какво да правя!
Продължаваме да вървим.
Покрай грамадни дървета.
Някои от тях вече паднали.
Или захапани от безброй лиани.
Други със странни образувания по ствола.
После край един стичащ се водопад.
Пътеката продължава върху платформа висяща сред дърветата.
И места за почивка.
Виждаме някои наистина огромни дънери.
С усукани лиани.
Много усукани.
Минаваме друг водопад. Този ми харесва и правя множество снимки.
Зад него има пещера, през която минава пътеката.
Пещерата и пътеката.
От другата страна се задават някакви хора.
И понеже съм тарикат (не следвам съветите им) ето какво ми се случва. Два дена по-късно пък ще открия кърлеж забит в гърба ми от дясно. Мястото още ме сърби. Наистина непокътната, дива гора.
Разбира се, завършваме разходката по най-добрия начин – в ресторанта на парка. За мен фокача, а за момичетата филе барамунди. Толкова пресни продукти отдавна не бяхме хапвали. Чудесен и не много скъп обяд. До ресторанта, в същата сграда има интересно изложение с екологичния цикъл в Дъждовната гора. От магазинчето за сувенири моето момиче си купува три малки аборигенски гравюри – наистина красиви оригинали, а аз една чудесна дъска за рязане.
Дъската е направена от цяло парче дърво, мирише на евкалипт и притежава антисептични качества. Всеки който обича да готви, знае колко ценна е една хубава дъска за рязане…
Така завършва нашата чудесна разходка в Дъждовната гора.