От страх че някой ще ни нарани, постоянно се преструваме на някой различен. Ако случайно се появи искрен човек, не можем да повярваме. Объркани сме, вече лишени от способноста да осъществим нормален контакт. И понякога не пропускаме възможноста да го нараним с циничните си думи. После ни е криво че сме причинили някому болка със смътното усещане за нещо безвъзвратно, някакъв пропуснат шанс… за приятелство.
This entry is only available in Bulgarian.
Уча нещо ново всеки ден
Ще ти споделя някога и някъде 🙂
\m/
//