Имам един неприятен навик – всеки път когато видя група туристи изправени за снимка пред някоя забележителност не мога да устоя, неминуемо заставам до тях за да вляза и аз в техния кадър. Ако са млади момичета ще обхвана свойски раменете на най-близкото до мен момиче и мило ще се усмихна към обектива. Най-често снимащият/снимащата ще направят ухилена пауза, в която изправените за снимка ще ме забележат. Тогава сърцето ми ще започне да тупти, понеже по природа Веско е доста стеснителен субект, но най-често снимащият/снимащата ще приемат шегата, ще щракнат групата и ухиления Веско ще заеме мястото си в нечий туристически албум.
В такива моменти моето момиче винаги умира от срам и се прави че не е с мен, а на мен ми е хубаво като си представя как после някой ще попита притежателя на снимката: А! Този черния кой е? Ами този е един хамав дето се лепна до нас. И може би спомена за тази странна случка ще акцентира носталгичната нотка, необходима за превръщането на едно пътуване в част от нечий живот. Питащия ще изпита завист, че не е присъствал на този странен момент, а притежателя на снимката усмихнато ще си каже, ей добре че го щракнах този.
Като си помисля, физиономията на Веско трябва да се хили поне в няколко хиляди снимки из цяла Европа, Австралия и Азия. (като написах това изречение се сетих за израза „сурата на Веско трябва да се вижда на хиляди снимки“, зачудих се дали имаше такава дума в българския, после си помислих, че сигурно е руска).
This entry is only available in Bulgarian.
…сурат-от турски;пренебрежително-лице;м.р.;същ.име
Thanks romano.
Значи не съм бил далеч от смисъла. Удивително е какви думи се забиват в главата.
…забиват се,щото са цветисти,богати на подтекст,хем стари,хем нови…абе се едно измъкнати и изтупани от скрина…ето още:терсене,теферич,уйдурдисвам,айляк,бамбашка,икиндия…..
🙂