Опит за летене
Кой на този свят не е мечтал да лети!
Като малък постоянно имам този сън: катеря се по стената на десет етажен блок и точно като стигам ръба на покрива се откачам и започвам да падам назад. Ако е кошмар се пльоскам на земята (усещайки с гърба си жестоките контури на леглото), но най-често събирам воля и започвам да левитирам високо в небето. Летя над къщи и градини, летя над полета и гори, летя над реки и океани…
По-късно активно осъществявам сънищата си. Най-често чрез скачане от високо. През лятото на вълнолома се засилвам добре (да не се охлузя в мидите на последното стъпало преди водата) и се бухвам в идващата вълна. Когато не става за къпане, отивам на строежа до нас, там се засилвам от недовършен балкон и скачам в пясъка струпан отпред.
Като чува че искам да летя, Цъфти ми пуска мухата да се запиша при нея в клубa на парашутистите. Тя ходи редовно на парашутизъм. По това време клуба е до Шишковата градинка и училище Вапцаров. Отивам с наивната надежда, че веднага ще ни връчат парашутите и ще ни качат на самолета. Вероятно ще ни закарат с автобус до летището. Не би. Пъхат ни в една стая и започват да ни обясняват разни неща, като чертаят линии на черната дъска. Инструктаж! Питам Цъфти колко дълго ще ни инструктирват така. Поне няколко месеца, после сухи тренировки. Тя вече стигнала до сухите тренировки. Значи още не е скачала! Ами не. Гледам Цъфти и се чудя дали за нея ще трябва по-голям парашут. Тя е доста по-закръглена от нас, и тежи повече. Колкото и да съм изкушен, не и го казвам – Цъфти е готина, мъжко момиче, с нея можеш да си кажеш разни неща.
Отказвам се от парашутисткия клуб. Не мога да ги трая. Ще си направя делтаплан. Нямам материали, нямам пари, но това не спира порива ми. Рамката ще направя от чамови летви, сглобени с болтове и ламарина, изрязана от консервени кутии, а платното ще ушия от изхвърлени първомайски плакати “С БКП напред!”. После ще го изпробвам от истински десет етажен блок. Започвам упорито да осъществявам плана си. Рамката е готова, макар че шест метровите чамови сглобки ми се стуват доста паянтови. Надявам се няколко опънати ванти и платнището да ги стегнат.
Моя добър приятел Демби гледа как се мъча с делтаплана и както винаги има нестандартна идея. Той решава да полети с електромотора от старата пералня на майка му. Само трябва да направи две здрави дръжки, да го вдигне над главата си. Трябва също една голяма перка, закрепена за вала, чиято подемна сила ще го вдигне заедно с мотора от земята. От мен се иска да включа щепсела в контакта. Двадесетина метра кабел ще стигнат. После аз ще изключа щепсела и той плавно ще се приземи. Типичен Демби!
Аз съм скептичен, понеже знам какво става с перки, въртящи се с висока скорост. Вече имам опит с малък въртолет, който направих с подръчни материали (витлото му, изрязано от ламарина на консерва, се откачи и със зловещо свистене ми разскъса веждата). Още ми личи този белег.
С Демби се хващаме на бас, кой ще хвръкне пръв. Убеден съм, че аз имам по-добър шанс да скоча от десететажен блок…
Кой победи и дали някой от нас хвръкна? Ами никой, и двамата се издънихме.
На мен ми дръпват един хубав бой заради брат ми, който въудошевен от моя пример, отива на строежа да скочи като мен и се изпльосква на купчина втвърден бетон, замаскиран като мек пясък. Брат ми се събужда чак в болницата. Аз съм му бил показал, аз съм го подкокоросал. И от сега нататък никакви делтаплани или въртолети, категорична е майка ми!
На Демби пък му дръпват един хубав бой, защото се оказва, че пералнята в мазата, на която той тъкмо разглобил електромотора, била запазена там за чеиза на сестра му. И, видя ли сега какво направи – пералнята не става за нищо!
Събираме се с моя приятел, оплакваме се един на друг. Никой не ни разбира, забраняват ни да летим! Мислим дълго и накрая ни идва гениална идея – ще си направим яхта, с която ще кръстосваме “кристалните води на Черно море” (после наистина си направихме яхта). Ако помисли човек, да направиш цяла яхта си е своеобразен опит за летене. Яхтата обаче е друга история.
Ако гледате клипа по-долу, ще видите как Веско Петров и Дембито летят хипотетично. Успяхме все пак!