Този материал бе публикуван в юлския брой, 2008 на списание “Жената днес”.
Цветовете на един континент
(Hunter Valley Gardens)
За всеки израснал в Европа където сивите, мрачни месеци понякога продължават без край, светлината и цветовете на Австралия са чуден феномен. Независимо от сезона тук дните се нижат един след друг слънчеви и ярки, всичко блести и нещата наоколо са силно контрастни с ясно открояващи се форми. В същото време рано сутрин или късно след обяд, когато слънцето е ниско и облива всичко в мека светлина, цветовете добиват нежност без да губят свежестта си. Тогава всичко става пастелно и още по-красиво…
В такъв един прекрасен ден моето момиче ме води да видим Градините на Ловната долина (Hunter Valley Gardens), място където можеш да усетиш напълно австралийския феномен. Повода за нашето пътуване до там е годишнина от сватбата ни. В този специален ден съм решил да изпълня всяко нейно желание и я следвам без да споря, въпреки че изкуствено засяти и подредени градини по принцип не ме привличат.
Ловната долина (Hunter Valley) е известна винарска и туристическа дестинация, на около 200 километра от Сидни, а Градините на Ловната долина са част от 300 хектара имение, в което влизат също луксозен хотел, търговско градче пълно с различни бутици и разбира се Харигън (Harrigan’s Irish Pub), легендарна ирландска кръчма в района. Градините са изградени от Бил Рош (Bill Roche), собственика на цялото имение и през последните пет години редовно получават наградата Най-добра туристическа атракция на Нов Южен Уелс (Best Significant Tourist Attraction of NSW). Това вероятно не е случайно. На входа се спирам за миг, стъписан от входната такса ($19.90AUD на човек). Струва ми се глупаво да плащаме толкова пари, за да гледаме някакви цветя, но си мълча и влизаме. Попадаме в един нов свят където дванадесет секции върху 25 хектара представят стила и растителността на различни точки от планетата.
Започваме от Японската градина. Там вниманието ни е привлечено от двуетажна пагода, отразяваща се във водата на малко езеро. За да стигнем до нея следваме алеята криволичеща край множество екзотични азалии, камелии и магнолии. На места виждаме странна трева. В първия момент ми се струва като изкуствена. Нужно ми е да я пипна за да се убедя че стръковете са свежи и живи. По-късно ще науча че се нарича Zoysia Grass и се използва широко в традиционната японска градина. Докато вървим често подминаваме ниски пиедестали върху които някой грижливо е подредил миниатюрни дръвчета икебана. Усещането че си попаднал в приказка се засилва от декоративните мостове, извити над румолящи поточета. Навсякъде водата подскача по разноцветни камъни, шурти, стича се или пръска от малки шадравани. Постепенно забравям за първоначалния си скептицизъм.
Италианската градина е сенчеста и прохладна. Навлизаме в нещо като тунел от гъсти пълзящи растения. Тук там сред зеленината има скрити пространства с пейки подходящи за горещите летни дни. После алеята излиза на открито и се спуска по каменни стълби край обелиск със статуята на свети Франциск от Азизи (Saint Francis of Assisi), покровителя на птиците и животните. Удивяват ме огромните чугунени вази, които с ръждата по тях изглеждат съвсем автентични. Започвам да се заглеждам по-внимателно и откривам, че всичко е направено без да се пестят усилия или качествени материали.
След водопада влизаме в Английската градина. Тя представлява широк правоъгълник, ограничен от австралийски фикус дървета (Ficus hillii). Това е мястото на моето момиче. Равно подрязани храсти оформят характерните симетрични форми. Между тях фигурите са запълнени с разноцветни петунии и магнолии, а в средата на всяка се издига по един мраморен фонтан в индийски стил. Пейките също са от излъскан мрамор, както и четирите статуи в ъглите, олицетворяващи годишните сезони. Отново сме удивени от качеството на всеки детайл. По-късно ще прочетем че всичко в градината е сътворено от скулптури и майстори каменоделци. Решаваме да пропуснем Градината на приказките (Storybook Garden), където има пресъздадени сюжети и характери от приказките и се насочваме към китайската част. Алеята минава през Плодната градина (The Orchard) в която растат над деветдесет различни вида овошки. Минаваме и покрай малка гора от около 600 маслинови дървета.
В най-високата част на Китайската градина седи и се усмихва “щастливия” Буда, подпрял огромния си корем върху подгънат крак. Тази ниска статуя е изработена от излъскан гранит. Традиционната “Лунна порта” пред него е впечатлителна – плавна арка, боядисана в характерното китайско червено, ярко контрастира с облаците в синьото небе. Две страшни бронзови кучета “ръмжат” и пазят входа. Пред тях са избуяли ниски храсти с безброй малки люти чушлета. Става ясно, че от тук започва индийската част.
Индийската градина е още по-интересна. Лютите чушлета продължават като цяла плантация от двете страни на алеята в следващите петдесетина метра. Стигаме до брега на широко езеро и беседка от тъмно дърво украсена с изящна дърворезба. Веднага се вижда че е антика – в днешно време хората нямат търпение да завършат нещата по този начин. Оказва се че това е истинска традиционна индийска чайна (Indian Tea House). Светлината, спокойствието на гладкото езеро, невероятната беседка, всичко създава усещане за нереалност… В този момент полъхва вятър и донася от някъде силна миризма на българска мерудия. Търсим източника на този кухненски аромат и откриваме бледозелено растение засято в квадрати наподобяващи шахматна дъска. От табелките прочитаме, че това е къри трева (Curry Plant) широко използвана в индийската кухня. Останалите по-ярки насаждения се оказват зелен чай.
Безспорно най-впечатлителното нещо в Индийската градина е високата дървена порта на входа. И тук както пред Китайската градина има две животни пазещи входа. Този път това са бронзови слонове. За портата пише че е на 180 години. Напълно възможно, съдейки по огромните ръждясали нитове и метални скоби набити в дървото. Подобно на българските манастири, портата има и по-малка вратичка, за по-бързо влизане.
След видяното до този момент сме толкова впечатлени, че останалите две секции: Розовата градина и Официалната градина минават като сън. Те не са по-малко удивителни. В Розовата градина цъфтят над 8000 рози от 120 различни вида и аромата край тях трудно може да се опише, а Официалната градина е в стила на подобните градини на Франция и Англия: гладки тревни площи, отворени пространства с изгледи към езерото, широки тържествени стълбища водещи от едно ниво към друго.
До края на нашата разходка отношението ми към Градините на Ловната долина се променя напълно. Тук цветове и ароматите на планетата съжителствуват в пълна хармония помежду си, точно както древния континент на Австралия е събрал на едно място народности от цял свят за да изградят една млада държава.
Не ни се тръгва от това място, но вече е късно и затварят градината. Преди да излезем се спираме за момент до фонтана (Wishing Fountain) в центъра на Официалната градина. Край него можеш да си пожелаеш нещо хубаво. Моето момиче го прави без да ми казва какво е, а аз нямам съмнения – това което си пожелавам при Фонтана на желанията е някой ден да се върнем отново тук.