Германия – Старата любов ръжда не хваща

ГЕРМАНИЯ

Германия – старата любов ръжда не хваща.

Това е началото на моя пътепис за Германия

Обичам Германия още от самото начало. Преди време знаех немски и в смътните емигрантски времена си мислех че ще се установим там. Това не бе писано – вятъра ни завя в далечни земи отвъд морета и океани. Тепърва трябваше да учим нов чужд език и немския ми изчезна в небитието… Носталгията по Германия обаче си остана.

Как да не обичаш Германия – това е Мурнау (Murnau) през януари 2006, гледай колко са спокойни. Малко, незначително градче в което закъсахме и трябваше да преспим непредвидено.

Тази снимка е от прозореца на хотела, чието име не помня Закъсахме, защото нямам никакъв опит с автомобил в сняг и обилния снеговалеж ни хвана тук. Колата непрекъснато плуваше във всички посоки, въпреки искрените ми усилия да я овладея. На няколко пъти дори се завъртахме пред очите на изумените бюргери, чиито коли странно защо, изобщо не се плъзгаха и спираха навреме. Беше гот, защото никъде не се наджаскахме…

Благодарение на Луфтханза и техните по-евтини билети до Европа, почти винаги когато пътуваме обратно, първата ни спирка е Мюнхен. Този град, с неговите бирени зали и градини постепенно се превърна в любимо място. Тук през лятото се пийва биричка, а през зимата греяно винце край ледената пързалка на Karlsplatz (Stachus, виж клипа накрая).

Централния площад в Мюнхен (Marienplatz) и новото кметство в дясно (Neues Rathaus) малко след нова година 2006. Отзад се виждат кулите на най-известната църква в града (Frauenkirche), а отпред група ентусиазирани японски туристи. В центъра няма да намериш по-висока сграда от Frauenkirche в резултат на някакъв строителен закон. Как да не ги обичаш!

Обитателите на Мюнхен са спокойни, рядко бързат нанякъде и винаги вежливи, са готови да си говорят с теб, ако ги попиташ нещо. Когато вървя по главната улица (Kaufingerstraße), ми е толкова гот, имам чувството че съм по гезмето във Варна през лятото (минус гларусите, морски и други). Освен бирата и сочните печени наденички с немска горчица, тук също и кафето е страхотно, а от към пастички и торти, може би само Виена е по-добре.

Тези gargoyles по-долу (не знам какъв е българския им еквивалент) открих около старото кметство (Alte Rathaus). Позволих си и трите снимки, защото ме кефят. Има различни мнения за тяхната функция върху средновековните обществени сгради.

Някои мислят, че целта им е да плашат злите духове далеч от постройката, било то кметство или църква.

Други са на мнение че тези гротескни фигури (thanks B.) са за сплашване на вярващото население да не изпада в  грях или като контраст на възвисеността и красотата на храма вътре.

Но най-вероятно това са просто водосточни устройства, чиято функция е да изведат дъждовната вода встрани от сградата.

Бавария е добро място за спиране, не само защото хората са готини и има много места за виждане. Открихме, че освен всичко друго, на фона на Лондон и останалата Западна Европа, нещата тук са сравнително по-ефтини. Това се отнася и до колите под наем, ангажирани предварително.

Освен Мюнхен, в Бавария има и други любими места по дължината на Романтичния Път (Romantische Straße)

Отсечката между Фюсен (Füssen) и Вюцбург (Würzburg). Това са малки средновековни градчета с крепостни стени, стари къщи и замъчета на някогашните местни боляри (или както са ги наричали там). Умирам за такива неща!

Тук също са палатите на “лудия” крал Людовик II (Ludwig II), който обладан от романтизма като течение в Европа по това време, започва няколко строителни проекта, довели до кралския банкрут. Враговете му не понасят че е замечтан, странен и ексцентричен (той всъщност страда от сериозен зъбобол и постоянно се бори с вътрешните си гей импулси). Обявяват го за луд и само ден след задържането му е намерен мъртъв, ”удавил се трагично” според официалната версия в езеро с дълбочина до пояса, въпреки, че е добър плувец. Иронията е, че точно тези недовършени дворци днес привличат милиони туристи към Германия и са златна мина за хазната на Бавария. Най-известният от тях разбира се е Neuschwanstein (не знам как би звучало на български).

Neuschwanstein – позната до болка снимка, която не е моя.

От всички места по Романтичния Път най-много ме кефи Ротенбург (Rothenburg ob der Tauber). Тук вече няколко пъти отсядаме при Her Raidel. В неговата 600 годишна къща могат да се намерят двойки стаи – душ и тоалетна плюс закуска (без телевизор) за по 55 евро с най-широките легла и най-меките завивки, които съм виждал в живота си. В тази стара къща веднъж видях призрак, седнал на канапето в коридора към втория етаж (няма майтап). Направих снимка без светкавица и след промиването – това беше преди цифровите апарати, там ясно се вижда светло петно.

На втория етаж  тук заснех призрак седнал в лeвия диван.

Her Raidel е пич, свири на някакъв меден духов инструмент в градския оркестър, има страшен мустак и е върха на немската гостоприемност, съчетана с ненатрапваща се ефективност.

Ротенбург е един малък исторически бисер, спасен от бомбардировки и разрушение през втората световна война от някой сиJohn McCloy, американец, който знаейки за какво става дума, успял да убеди генерала на съюзниците да спре оръдията и да даде възможност на немските части там да се предадат. Така градчето се запазва в оригиналния си средновековен вид с непокътната крепостна стена, по която можеш да направиш пълен кръг за час, два.

Една от градските порти на Ротенбург. В долния десен ъгъл на снимката се вижда бледозелено растение, което страшно мирише на българска мерудия. Заради него за малко да ме арестуват на летището в Sydney, тъй като тук карантинните служби са много зли. Добре че бях скрил малки клончета на две места – това, което ми остана, сега виси при подправките в кухята и дори след повече от година и половина все още мирише на чубрица. Носталгия, какво да правиш!

 

Ротенбург през ноща. Новогодишната украса все още блести. По леко размазаните светлини става ясно, че съм си пийнал малко.

Крепостната стена опасва целия град и по нея може да се върви без чадър дори когато вали, тъй като навсякъде е покрито.

Освен да вървя бавно по крепостната стена, в Ротенбург също обичам музея за средновековна криминалистика (Kriminalmuseum), където могат да се видят начините, по които се е раздавало правосъдие през средновековието, различните видове инструменти за измъчване и изтръгване на признания и езици от престъпници и вещици, уреди за наказания и устройства за запазване на честта – специални метални бикини, които ревнивия съпругът заключва на жена си преди да замине на бизнес пътуване.

Гащи против изневяра. Като помисли човек, не виждам как това глупаво нещо може да спре една жена…

 

Тук вероятно пъхат ръка или крак, след което някой садист започва да навива болтовете… ох, ох! Това без спор е далеч по-ефективно.

Клетка за вещици и разни други престъпници. Под нея, в дъното се виждат дупки за заклещване на главата и двете ръце (за двама души).

Запленени от хубавите места по Романтичния път, досега винаги прескачамеШварцвалд (когато сме устремени по магистралата към Франция). А това е готино място. Досега в съзнанието си, освен с извора на Дунав, винаги съм свързвал тази ниска планина с Ърнест Хемингуей, който разказва с дълбока носталгия за снежните си ваканции там в “Безкраен празник”, когато зимния Париж е мокър и мизерен. По негово време американците са можели да пътуват в Германия за “жълти стотинки”. Всъщност за тях тогава е било златно време из цяла Европа. Not any more… ha – ha – ha!

И разбира се биричката – накъде тук без нея.

Другия път ще разкажа за нашия поход в Шварцвалд.

Ето защо обичам Германия…

Следва: Мюнхен

Share this post: on Twitter on Facebook on Google+