ТОЗИ МАТЕРИАЛ БЕ ПУБЛИКУВАН ВЪВ ВЕСТНИК ДНЕВНИК ПРЕЗ АПРИЛ, 2008. ТУК ГО ПРЕДСТАВЯМ С ПОВЕЧЕ СНИМКИ.
Плаващите къщи
(на Сидни)
Приятели, в този постинг ще научите как веднъж на Веско му хрумна гениална идея да реши жилищния си проблем в Австралия. Enjoy!
Beauty Point е едно от тези чудни места в Сидни, където погледнеш ли към залива, дъхът ти спира и не вярваш на очите си… Пътят се извива надолу, минава край няколко скъпи (и добри) ресторанта за морски специалитети, край двата яхтклуба с лъскави моторници и после през нисък мост изчезва в зеленината. През високите палми виждаш покриви, тераси, басейни, а отвъд – разширяващия се залив и отсрещния стръмен склон, където са накацали стотици други бели къщи с големи прозорци насочени към ширналия се простор. Погледът ти се плъзга по водата наляво през закотвените яхти, висящи в кристалната вода и изчезва в някое от малките заливчета насевер…
Beauty Point е добро място за разходка. Там долу, в широкия парк до водата винаги намираш място да оставиш колата в сянката на някой огромен фикус или под един от високите Норфолк борове, които в този климат полудяват и растат без край. После можеш дълго да вървиш по алеята, точеща се няколко километра сред дърветата по брега и да се дивиш на разкошните резиденции наоколо.
Когато пристигнахме в Австралия, аз също започнах да мечтая за една такава хубава къща с изглед към водата, просторна веранда, люлеещи се столове и чадър, екзотични цветя в градината и басейн с кристална синя вода. Сидни обаче се слави с едни от най-скъпите имоти в света. Именията край които минаваме в малката си разходка струват по няколко милиона. Мечтата изглежда невъзможна.
Мисля си за тези неща докато се разхождаме край Pearl Bay (перленото заливче) на Beauty Point. Там виждам странни платформи закотвени край яхтите във водата. Нещо като бетонни понтони, всеки с по една малка къща върху тях. Тесни мостчета ги свързват с брега, вижда се че имат прекаран ток, телефон, вода и канализация. Виждат се също елементите на нечие ежедневие: детски велосипеди, канута, цветя в саксии, накачени по стените. На покрива дори има веранда с маса и пейки. Нямат си само басейн, но за какво им е басейн при цялата тази вода наоколо.
Три от плаващите къщи там.
Гледам това лазурно спокойствие и лесно мога да видя себе си в него: как рано сутрин отварям вратата на спалнята и скачам във водата за кратка плувна гимнастика. После освежен, след едно кафе на верандата, се качвам на колелото и отивам на работа… Ето как в главата ми се заформя един страхотен план. Че какво ми пречи да си направя и аз една такава къщичка, трябва ми само един широк метален или бетонен понтон? Място в залива колкото искаш.
Първо май трябва да проверя как стоят нещата в местния съвет – Mosman City Council, който се грижи за квартала. Те решават дали можеш да вдигнеш втори етаж, да засадиш или отсечеш някое дърво в двора, да си боядисаш къщата в определен цвят или да промениш формата на прозоците си. За всяко нещо трябва разрешително с подпис и печат. Освен тях вероятно ще имам нужда и от морските служби – Waterways Authority, които пък се занимават със залива. Те прибират данъците за яхтите и правят инспекции дали са чисти и закотвени правилно.
В съвета ме посреща Марина Пезавенто, офицерката (от буквалния превод), която се занимава с подобни случаи. Името и ми подсказва че има италианска връзка. В нейното излъчване обаче няма нищо топло или средиземноморско. Лицето и е замръзнало в учтив, но неангажиращ израз, толкова типичен за дъжавните бюрократи тук. Започвам отдалеч питайки я дали знае плаващите къщи в перленото заливче. Тя ме поглежда над тънките рамки на модните си очилца, сякаш вижда ясно през мен и казва че да, запозната е с тези къщи. Питам дали са временно там и какви документи трябват някой да си закотви къщата като тях.
Марина Пезавенто говори с дървен официален тон, подчертавайки неопределителните членове “а” като в изказване на политик, вместо да ги слива с думата след тях, както правят нормалните хора.
Оказва се че това са “исторически паметници”. По време на Голямата депресия между 1929 – 1932 година много хора остават без работа, губят къщите си и са принудени да се изнесат в покрайнините на града. Района около Beauty Point е силно хълмист и по това време го считат неудобен за заселване: далеч е, все още няма пътища и други комуникации. Десетки семейства сковават бараки от подръчни материали, качват ги на няколко стари лодки или вързани един за друг празни варели и се заселват в Pearl Bay. Някои от най-отчаяните дори живеят в малките пещери наоколо. Когато тежките времена отминават, хората се замогват и повечето се връщат отново към нормалния живот на брега. Няколко от плаващите къщи обаче остават.
По-късно северните заливи на Сидни, където е Beauty Point (като част от Mosman) стават модни, подобно на Бояна и другите селца край Витоша в София. Хората откриват колко е красиво, въздухът е чист, хълмовете от недостатък се превръщат в предимство. Вече всички искат да живеят тук и цените скачат многократно, докато достигнат днешните милиони. Обитателите на плаващите къщи обаче упорито не се махат, въпреки многократните опити на съвета да ги изгони от там. Дори се стига до съд. Учудващо, в съда собствениците на плаващите къщи успяват да защитят правото си да останат. Само трябва да плащат на Waterways Authority (морските) годишна такса като за голям плавателен съд, а на Mosman City Council (съвета) годишен данък като за голяма къща с надбавки за това че са необичаен вид имот. Всеки стил на живот си има своята цена. За да запази лице, съветът от своя страна ги обявява за “историческа забележителност”.
Съдът още решава, че съвета и морските служби си запазват изключителното право да одобряват всякакви бъдещи плаващи къщи. Нещо, което през последните оседемдесет години не се е случило нито веднъж. При тези думи Марина Пезавенто отново ме поглежда над модните очилца и прави дълга многозначителна пауза. Разбира се, като във всяка демокрация, имам право да подам молба, заедно с около триста долара такса, никой не ме спира. Но всичко наоколо ми подсказва какъв ще бъде резултата. Не ми остава нищо друго, освен вежливо да благодаря за изчерпателната информация и отдъхвайки си да изляза навън, където грее радостно слънце и където нормалните хора свойски сливат неопределителните членове с думите след тях.
Решавам да не ходя до морските служби – дори без милионна къща в Beauty Point, ние продължаваме да сме щастливи с разходката си по дългата алея край перленото заливче, яхтите и плаващи къщи на Сидни.
Там където, ако погледнеш към залива, дъхът ти спира и не вярваш на очите си…