В кварталния супермаркет работи една възрастна жена. Има и други, но нея съм я запомнил, щото ми прилича малко на Татяна Лолова. Веднъж като влизах да купя нещо, я чух да се оплаква на колежката си, че я мъчи страхотно главоболие, започващо ето от тук в дясното слепоочие, през лявото и след като надуе цялата глава, минава надолу към врата.
Докато си пазарувам забравих за това, но като тръгнах да плащам се случих при нея. То май и нямаше други касиерки, нали сутрин няма народ. Така че подадох на Татяна Лолова парите, а тя тръгна да ми дава касовата бележка с разсеяни пожелания за приятен ден. В този момент някакъв тъп импулс ме накара да се изгъбаркам с нея. Втренчвам се в очите и, хващам я за ръката и със сумнамбулски глас викам: усещам тук страшна болка – плъзгам ръката си към дясното слепоочие, към лявото, а после правя жест сякаш хващам нещо невидимо над главата и, и го хвърлям надалеч. Тя ме зяпа сащисана, а мен ме хваща срам че се излагам по този начин. Смотолевям приятен ден и бягам бързо.
Няколко седмици избягвам кварталния супер с надеждата че Татяна Лолова ще ме забрави. Тя обаче ме запомнила. Още като ме вижда на опашката в другия край на касите, Татяна Лолова си зарязва клиентите и идва да ми благодари… Ето го момчето дето ми махна мигрената, обяснява тя на другите касиерки. Аз си трая, щото ме е срам, по-добре е да ме мислят за екстрасенс, отколкото за безвкусен шегаджия.
Сега Татяна Лолова в кварталния супермаркет ме посреща винаги като стар приятел, дори понякога ме пита абе как я направи тази магия. Аз се хиля тъпо и клатя глава сякаш зная.