Бяхме на японски ресторант където можеш да опиташ суровата риба тон и суровата риба сьомга, нарязани на тънки парченца и потопени в специален соев сос.
Една от сервитьорките бе кльощаво момиче, голямо колкото дете. Нали ги знаеш колко са дребни японките. Тя беше доста смотана, забрави да ни донесе един сос и се бавеше доста с водата. Беше шашната. Носейки огромно блюдо за съседната маса, тя се стресна нещо, блюдото се изплъзна от ръцете и, и се пръсна с драматичен шум на земята. При този трясък цялата традиционна тишина на японския ресторант се обърна към въпросната маса, където двойката млади японци не издържаха на погледите и си станаха към изхода без пипнат сервираното вече ядене. Гледай ги какви са залюхани тези японци, казах аз, гледай как ръгнаха да си ходят вместо да се засмеят и да си поискат друго блюдо.
Видях зад паравана шефа на ресторанта да говори ядосано на смотаното момиче, а то да клати глава в безропотно съгласие. После нали бях доста пийнал и забравих за нея, но в един момент фокусирах очите си и я видях отново. Тя шеташе около масите с една изнасилена усмивка, говореща всичко за емоционалното и състояние. Безсилие, смачкано самочувствие, отчаяние дори, с много упрек към себе си.
Ето в този момент виното ме удари в главата. Някакъв импулс ме накара да стана, да протегна ръце и да обгърна с длани лицето на дребното японче, да го погледна в очите и да му кажа не се бой, това ще мине, всичко ще бъде наред… Не знам дали думите ми стигнаха до съзнанието и, но знам че аз се почувствах много гот.
Като ме видя как се излагам, моето момиче само се усмихна понеже отдавна ми знае глупавите спонтанности. Хм-м, да ти кажа обаче, събитията от тази вечер малко ми се размиват, сега не съм много сигурен дали тези длани върху лицето се случиха наистина или само съм си ги представил. Моето момиче ще знае.
This entry is only available in Bulgarian.
…..Поздрави!…….
Наздраве!