Гняв в страната на усмивките
Денят в Банкок когато двама младежи губят живота си и стотици са ранени, много от които с откъснати крайници, е ясен и слънчев. Днес тук не вали, въпреки че в Тайланд е все още дъждовния период. По улиците е спокойно, търговците на маркови имитации все така настойчиво предлагат стоките си, а шофьорите на тук-тук, тези характерни шумни моторетки-триколки с покрита седалка отзад, все така агресивно се опитват да ти продадат тур на златните храмове. Единствената индикация че нещо се е случило е отказа на таксиметровия шофьор да ме закара до двореца Виманмек (Vimanmek Palace), най-голямата в света сграда построена от тиково дърво. За да се стигне до там е необходимо да се мине през площада край Парламента, където часове по-рано се е разиграла кървавата драма. За щастие таксита в Банкок не липсват и след още един неуспешен опит, спирам едно, което не се страхува да ме закара до там.
Край злополучния площад шофьора намаля за да видя по-добре струпаните огромни купища от бутилки с вода (по-късно ще разбера, че водата е необходима за промиване на очите след въздействието на сълзотворен газ). Виждам също някакви хора, полицаи, барикада изградена от метални триъгълници и бодлива тел. Вече нямам желание да гледам двореца Виманмек и карам шофьора да спре. Едната цяла страна на площада е заета от линейки и ванове на телевизионни екипи. В сянката на големите дървета медицинския персонал и репортерите си почиват край тежки телевизионни камери в готовност за евентуални събития. Все още се чувства напрежение, макар че групата край барикадата не проявяват особена агресивност, по-скоро изглеждат уморени след безсънната нощ. Това са привържениците на PAD (People’s Alliance for Democracy) – млади хора, отличаващи се по жълтите кърпи или фанелки които носят.
Арти е студент по медицина. От него научавам че думите които някой от полицаите е извикал преди малко били “избийте ги…”, а тази барикада се изгражда от полицаите защото се страхуват че PAD ще атакува главното полицейско управление намиращо се в тази посока. Арти ми разказва как е започнало тяхното движение в резултат на корупцията на предишния държавен глава Thaksin Shinawatra, който продава на Сингапур национална собственост под формата на семейна компания и печели над USD $1.88 милиарда необложени с данъци. Със състоянието натрупано от подобни сделки Thaksin поддържа екстравагантен начин на живот (покупката например на английския футболен отбор Манчестер Сити).
Под натиска на протестите организирани от PAD и в резултат на мирен военен преврат правителството на Thaksin е свалено, а той самия, застрашен от разследванията за корупция започнати срещу него и съпругата му, емигрира в Англия. Thaksin вече го няма, но след себе си оставя десетки роднини и приятели, заемащи възлови държавни и полицейски постове в новото правителство, което печели изборите чрез купуване на гласове сред бедните селяни в северната част на Тайланд. Така според Арти корупцията в Тайланд продължава. Дори новия министър председател Somchai Wongsawat е шурей на Thaksin.
Арти ми разказва и за кървавия сблъсък с полицията рано тази сутрин. Предната вечер демонстриращите блокирват парламента за да не позволят на депутатите да присъстват на сесия при която министър председателя Somchai Wongsawat трябва да представи правителствена декларация. Напълно неочаквано за хилядите невъоръжени привърженици на PAD, полицията се нахвърля върху тях с гумени куршуми и сълзотворен газ, стрелян директно в насъпилото меле. Арти е убеден че полицаите са използвали и малки шрапнелни бомби пръскащи се ниско сред демонстрантите. Това според него обяснява двете жертви, големия брой ранени и десетките окъснати крайници. В интервю на следващия ден полицейския говорител категорично отрича това. Всички обаче са на мнение че полицията е използвала прекалена бруталност и ненужна жестокост, което подсказва че настоящия конфликт навлиза в нова по-опасна фаза.
Питам Арти как мисли ще завърши всичко това и какво иска да постигне PAD, до кога ще продължат с демонстрациите? Арти става емоционален. Ние, казва той ще продължим борбата си докато продажното правителство и цялата гнила система с него бъдат сменени и постигнем мечтата си за един Тайланд без корупция, полицейски преследвания и подтиснати медии. Арти е толкова дръзновен, не изпитвам никакво съмнение в неговата решимост.
За туристите Банкок продължава да бъде същия. Всички атракции са отворени, персонала им вежливо се усмихва с характерния поздрав-поклон и ръце пред лицето като за молитва. За туристите нищо не се променя – болшинството от нас дори не подозираме какво точно става и снимаме за спомен тежко въоръжените полицаи чинно наредени пред някои държавни сгради. А дворецът Виманмек е впечатлителен, построен от тиково дърво с традиционни сглобки без никаква употреба на гвоздеи. Градините му са пълни с красиви китайски вази от син порцелан в които екзотичните цветя продължават да цъфтят