Полет с балон!
Това е продължението на Ловната долина
Днес трябва да станем рано. В 4:45 алармата включва радиото на някаква хамава станция. Гръмва бодра музика в пълно противоречие със заспалите ни клепачи. Такива ритми не бях чувал още от Тошово време.
Причината за ранното ставане е полет с балон, за който трябва да сме на местното летище точно в 5:30. Да сме посрещнели изгрева на слънцето в синия простор. Това приключение е моят подарък за нежната половинка. И още една възможност да осъществя мечтата си да летя. Само не ме питайте колко струва…
Тя не обича ранните ставания, по никакъв повод, но тази сутрин прикрива раздразнението си и дори допринася за ентусиазма с по едно бързо кафе на крак. Все още е тъмно когато пристигаме на уреченото място. Закъсняхме, вика. Ами, казвам аз, какво са десетина минути, ще видиш колко много ще се влачат след нас. Никой обаче не се влачи след нас – ние сме последните. Бързо подписваме декларации че няма да ги съдим ако ни претрепят и се присъединяваме към групата.
Всички слушат внимателно, с изключение на Веско зад камерата.
От инструктажа, който вече е започнал, става ясно че полетът с балон не е проста работа. Особено приземяването. При по-силен вятър коша с астронафтите се блъска в земята, обръща се и започва да се влачи на подскоци. Тогава всеки трябва да се държи яко за въжените халки на коша (ако му е мил живота). Като вижда тези зловещи указания, нежната половинка се вкопчва в ръката ми и тихо хленчи о-о-о, Веско-о-о! Аз безстрашно се изправям пред лицето на опасноста и викам спокойно, ще оцелеем.
Събитията, които могат да ни се случат, са нарисувани с ярки весели цветове като в детска книжка да не изглеждат толкова ужасни.
От летището се качваме в няколко коли и отиваме на едно тъмно поле извън градчето. Тук ще надуем балоните. По пътя задаваме въпроси на нашия шофьор. Подробности за полета, подробности за професията “пилот на балон”. Докато върти волана той ни говори през рамо колко часа тренировки са необходими, колко теоретични изпита, колко струвало (над тридесет хиляди долара) докато получиш кетапа. После как нямало работа – в Oz нямало толкова балонни оператори. Защо тогава го правят? Ами този начин на живот е готин, и тук нашия шофьор се впуска в зависливи коментари за един от пилотите (британец), на който не му пукало, обикалял света където има работа за по няколко месеца, в Щатите, в Латинска америка, Африка, Европа и сега Австралия. Ден за ден, свобода! Някаква жена седнала срещу мен пита, а семейство, а деца? Ами няма, отговаря нашия шофьор. Аха, казвам аз, свободата си има своята цена. При тези думи всички се успокояват и утихват, но аз се замислям. Сещам се за Юри, един истински пътешественик, на който също не му пука и ей така си обикаля целия свят (аз тайно му завиждам). Чудя се как ли стоят нещата при него…
Освен това имам още един въпрос, който ме гризе от самото начало. Колко килограма е най-тежкия човек*, който се е возил на балон с тях? Би трябвало да се знае, тъй като в декларацията ни карат да си напишем килограмите. А-а-а, за това не съм сигурен, казва нашия, трябва да питате James… от което ми става ясно че той е само един шофьор.
Пристигаме на мястото. Все още е тъмно.
На широкото тъмно поле, колите се пръскат в различни точки. Ние слизаме и започваме да се прозяваме в очакване на следващите събития. Пилотите се събират в средата и пускат в небето няколко малки балона пълни с хелий. После дълго гледат накъде отиват и оживено обсъждат посоките на вятъра. Ако всичко върви добре, след около час полет ще се върнем обратно на летището. Плана е уточнен и в тъмното поле се развихря дива суматоха. С помоща на колите дърпат и разстилат балоните, вадят отнякъде грамадни вентилатори и започват да духат в тях. После закачат кошовете и палят горелките, с които пък нагнетяват горещ въздух. Огромните платнени конструкции бавно се издуват и добиват форма на фона на просветващото вече небе.
Нашите пилоти. Тоя дългия е James Carr. Тука стана много смешно, щото като цъкнеш на изображението, ще видиш как великия пилот James Carr сочи към Веско и всички остнали гледат с възхищение и се чудят на този феномен.
В това нещо ще се качим дванадесет души.
Тук духат в балона с два големи вентилатора.
Балоните бавно се издуват.
Шумът от горелката е зловещ и толкова силен, че нашия пилотJames Carr, който я включва от време на време, носи заглушители в ушите си. Така както свирепо насочва пламъка в отвора на балона, ми прилича на Зевс, раздаващ правосъдие с мълнията или по-скоро на хитлерист от съветски филм за войната, който стъпва леко настрани, пали огнехвъргачката и методично изгаря купа слама, дето са се скрили няколко безпомощни бабички. А всъщност човека е силно концентриран и гледа да не опърли платнището на балона.
Пилотът James Carr.
Нашия балон е сив и грозен, за разлика от този на комшиите.
Такова огромно нещо да тръгне без шум е впечатлително!
Скоро кошът се изправя, а комшиите в далечината дори се отлепят от земята. Изведнъж нашия пилот James Carr започва да вика: Бързо! Качвайте се! Ние, заспалите му пътници се разхвърчаваме като пилци да се катерим по ръбовете на коша. Там има четири секции, в които се нахлузваме около дванадесет души. Пилотът James Carr продължава да натиска лостовете на горелката, гневните пламъци плющят в отвора на балона и без никой да усети сме вече на пет метра. После метрите стават десет, двадесет, петдесет. Не се усеща! Долу другите няколко балона все още се суетят на земята.
НИЕ ЛЕТИМ!
Завалиите там още се шматкат.
Пилотът James Carr започва да ни говори като екскурзовод. Там този хълм е това, в тази посока би трябвало да е изгряващото слънце ама има облаци, ето ги тежкарските винарни, туй долу е кръчмата, онова пък летището. Той свършва тирадата и пита дали имаме някакви въпроси. Всички мълчим и гледаме като телета в пространството. Тогава ми хрумва да разведря малко обстановката и казвам невинно: ами къде са парашутите в случай на авария? Всички се смеят весело на сполучливата шега, с изключение на пилота James Carr. Той ме гледа с омраза. Усещам как се дразни някой друг да се прави на забавен (или може да е суеверен). Аз млъквам и правя това, което се очаква от мен т.е. гледам с възхищение как пуска пламъка да се вдигнем и как дърпа въженцата да се спуснем.
Летим над Hunter Valley.
Над лозята.
Над малки винарни.
И сме щастливи (този усмихнатия не е Веско)!
Междувременно полетът продължава без аварии. Отделните балони са в непрекъсната радиовръзка и постоянно обсъждат скоростта и посоката на вятъра на различните височини. Стоплям, че хващайки определен вятър, пилотът грубо определя накъде отиваме. За това постоянно се вдигаме и спускаме. Като кубчето на Рубик.
Всички се кефим на полета, само по някое време едно от момичетата в другия край на коша пребледнява, разтреперва се и започва да реве. Внезапен страх от високото! Пилотът James Carr веднага се справя с възникналата проблемна ситуация. Той поема ръката на момичето, милва я и започва да и говори с меден глас. От този ъгъл ми се струва, че и гледа в пазвата. В резултат тя спира да реве и след малко започва дори да се смее на рутинираните му шеги. Абсолютен коцкар.
Отново господар на ситуацията, пилотът James Carr ни кара да се обърнем в тази посока. Там виси малка дигитална камера. Хайде сега кажете Che-e-e-es (кашкавал) да излезем усмихнати на снимката и натиска някакво дистанционно. Моят фотографски поглед обаче вижда че точно когато блендата там се свива, някаква вибрация по въжетата разтърсва апарата. При такова разтояние сто на сто всичко се е размазало. Чушки, казвам тихо на моето момиче, ще излезе снимка друг път. Тя не разбира за какво говоря, но аз съм сигурен, че нищо не е станало. Не се обаждам, да не ядосам пак нашия пилот (ще вземе да ме хвърли от коша, без парашут).
Там би трябвало да е изгряващото слънце, но цялата сутрин е облачна. Вижда се злополучната дигитална камера.
От време на време се приближаваме до другите балони.
После до летището.
На метри от малките самолетчета!
Нагоре, надолу и ето че сме над летището. Балона се спуска, за малко да се обършем в малките самолетчета. Дори си мисля, че това е края, но то било само номер, демонстрация на пилотаJames Carr да покаже колко е добър. Леко се вдигаме и вятъра ни духа към широко поле. Тук ще се приземим. Преди това заемаме инструктажните позиции с гръб към движението и със сгънати крака. Яд ме е че не виждам нищо. Докато се държим здраво за въжетата, коша се блъска ужасяващо в земята, всички пищят, подскачаме няколко пъти, суркаме се малко по тревата и хоп, готово. Оцеляваме!
В далечината стадо любознателни телета се втурват към нас да видят от близо това чудо. Блонът бавно издиша и телетата гледат с интерес. Докато сгъваме огромното платнище при нас пристига единия 4WD. После товарим задружно балона (около 400 кила).
Обратно на летището сядаме около една маса където ни черпят с шампанско. Такава била традицията, още от първия полет с балон във Франция, казва James Carr и ни разказва за тези велики времена. Всички сме с приповдигнато настроение. Още е седем часа, но не ми се струва странно да пием шампанско по това време. Каквото преживяхме, имам чувството че е минал цял ден.
Тук сгъваме грозния балон под любознателните погледи на стадо телета.
Шампанско в седем часа – добро начало на деня!
Гледаме другите групи също пият шампанско, но получават грамоти и груповата снимка от балона, докато нашия пилотJames Carr се връща само с грамоти за нас. Много се извинявам казва, но снимки няма – нещо грешно станало, they can not retrieve the data from the memory card. Кимам разбиращо, а моето момиче си спомня какво и казах горе и ме поглежда изумена. Е-е, страшен си! Аз само клатя глава, сякаш това ми се случва всеки ден и се мъча да си затворя устата.
Пилотът James Carr раздава грамотите и отново пуска рутинирани шеги към младите момичета, които се кискат като глупави патки. Абе, коцкар.
И гледай каква грамота ми дадоха (манипулирана, разбира се:)!
*Питам го все пак колко кила е бил най-тежкия астронафт в кариерата му на пилот. Някаква група готвачи от Япония, всеки над 120, а най-тежкия около 150. Балонът успял да вдигне само четирима от тях.
* * *
Фирмата, с която летяхме – Balloon Aloft:http://www.balloonaloft.com/
Следващата част е Избата на Веско Петров.