Ловната долина
(Hunter Valley)
Romantic weekend in a Hunter Valley cottage.
Скоро с моето момиче имаме един важен романтичен повод. Как да го отбележим? Обикновенно сме на Blue Mountains, заставаме на ръба на един каньон, вперваме поглед в синевата, която била в резултат на евкалиптовото масло от дърветата и въздишаме, очаровани от простора.
Този път тя решава, че повода изисква нeщо по-така, нещо по-специално – romantic weekend in a Hunter Valley cottage. Иди го преведи че да си запази специалния смисъл. Под cottage тук разбират малка къщурка сред природата (виж снимката по-горе), където е красиво и чистия въздух се диша леко, Hunter Valley е винарски (разбирай туристически) район недалеч от Сидни, аromantic weekend… абе става ясно.
Типичен пейзаж от Hunter Valley.
Чувам къде ще ходим и веднага се съгласявам, въпреки безбожните цени, които ми се споменават, дори се мъча да прикрия живия интерес, появил се в очите ми. А-ха, поглежда ме хитро нежната половинка да покаже, че не мога току така да я заблудя. Тя веднага надушва, че причината за неочаквания ми ентусиазъм е не толкова “романтичния уикенд”, колкото факта, че в Hunter Valley се намира винарната, дето правят моето любимо винце Bin 555 shiraz. Егати късмета, мисля си аз, ще проверя на място как стоят нещата в тази изба.
Не знам от къде Hunter Valley получава името си – вероятно преди двеста години някой си с име Hunter (Авджиев или нещо подобно) е получил земя в района. Не ми се иска с факти да унищожа мистичния ореол, който съм си нафантазирал с този не особено точен превод. Тези неща всеки може да погледне в Google.
Така че, освобождаваме понеделника от бачкане и в събота, след добро наспиване и чудесна петък вечер в кварталната кръчма с биричка и бифтек, отиваме в Ловната долина.
Нашият cottage се нарича Амели и е кацнал на една височина с гледки към дерето, съседния хълм и отвъд – лозята и избите в района. Изкачваме се по селския път и там ни посреща едно добро куче, което ни се радва като на стари приятели. Имам чувството че страда от кучешка склероза – забравило е, че не ни познава. Малко след това се появява и Sally, домакинята на това имение, която пък ни връчва ключа и ни развежда из къщичката. Там ни показва барбекюто, показва ни кухничката с пълния хладилник, показва ни как да оперираме сателитната. В долапа под телевизора има богат избор от филми. Най-отгоре върху купаdvd-та, разбира се е “Невероятната съдба на Амелие Пулен”. Кво ще кажеш, а!
Наоколо има много лавандула.
Добри места за хубава дебела книга с чаша силно кафе.
И просторни гледки към долината.
Sally казва, че имението преди било лавандулова плантация и даже имала магазинче, където продавала сапуни, масла и други лавандулови продукти, сега обаче гледали телета. Наоколо виждаме много цъфнала лавандула, но телетата ги няма. Те пасат някъде далеч, обяснява Sally. Като всеки дето слуша само себе си, аз не стоплям съвсем за какво си говорят и пускам шега, че сутринта, когато дойде време за доенето на кравите, нежната половинка ще им помогне, тъй като е много добра в тази дейност. Двете ми се смеят какъв съм глупав и уточняват, че телетата не се доят. А-а-а, викам аз в образ. Шегата ми е тъпа, но помага за чудесното настроение. Нашият романтичен уикенд започва добре…
Sally си тръгва и казва като свършим в понеделник да оставим ключа на вратата (след това повече не я виждаме). Ние се оглеждаме щастливи в симпатичната къщурка. Напомня ни за Франция с тази лавандула и с тези нежни цветове. Всичко е направено с много вкус и мярка. Навсякъде откриваме малки детайли като препратки към начина на живот в лавандулова градина с разни нарисувани пчелички, цикади, славейчета кацнали на неочаквани места. Дори кенефа и банята са изумителни с този огромен прозорец насочен към долината.
Магазинчето, където Sally продавала сапуни и лавандулови есенции (преди телетата) сега е затворено. За нашия “romantic cottage” минаваме през портичката до него в дясно.
Магазинът е затворен, но пчеличките продължават да работят.
Sally ни донася тази чудесна кана със свежа лавандула.
Имаме си и готино кюмбе.
А с тази гледка не ти трябва телевизия, седни си на балкончето и гледай напред.
В късния следобед, когато слънцето почти си е отишло, но все още облива всичко в мека светлина, тръгваме да гледаме хълма отсреща. Кучето ни чака отвън и радостно бие опашка. Аз се чудя как му беше името (Sally ни го каза, ама кой да помни) и му викам ей, куче искаш ли да дойдеш с нас? Няма реакция. Викам на английски hey doggy. Нищо. Kommen hier Hund. Пак нищо. Собака! При тази дума нашия приятел скача и от радост се опитва да ми близне лицето. Хм-м.
Влачим се мързеливо нагоре, понякога спираме, собаката също спира и ни гледа въпросително. Тръгваме – и то тръгва. Понякога ни изпреварва, но поглежда често назад да види дали идваме. Всеки прави каквото му харесва: моето момиче въздиша по цветята и се кефи на гледките, приятелската собака мирише дънерите на дърветата, понякога вдига крак, шмугва се в храстите, връща се като извикам собака, а аз маниак фотограф гледам за композиции. Всеки е уравновесен и спокоен със себе си в тази златна светлина.
Горе сядаме на една мека трева и се чудим колко спокойно може да бъде всичко. Собаката също сяда край нас и покорно гледа нежната половинка в очите.
Тръгваме по пътя изкачващ съседния хълм.
Там е комшията.
Гледай това дърво! Сега разбирам как аборигените са заформили цветовата гама на тяхното точково изкуство.
А тук вече от хълма поглеждаме към нашия cottage – къщичката в сянката на гората. Вляво са имението и магазинчето на Sally.
Докато се разхождаме, виждам интересна пощенска кутия, оригинални австралийски цветя напъпили и после цъфнали, някакви загнили дереци като част от стара ограда, храсти с ярки цветове, чудно контрастиращи на синьото небе и тези странниавстралийски дървета, които сякаш виреят без кора.
После, когато е вече почти тъмно, се качваме в колата (вече без добрата собака) да търсим нещо за вечеря. Караме си по пътя и постоянно виждаме винарни. Доста от имената са познати. Минаваме и край Lindemans (не е моята), които са всепризнати майстори на бели вина. Вече е затворено, но казвам дай да видя. Половинката търпеливо чака докато се огледам наоколо.
Освен изба тук има и музей, но е затворено.
Можем да видим само този музеен експонат.
В първата снимка (входа на Lindemans) си мисля, че лозата с тези ярки туристически цветове е изкуствена, но не – лозата е жива, убеждавам се отблизо, дори има грозде.
Накрая намираме къде е Harrigan’s Irish Pub, легендарнaирландска кръчмa, в която хапваме и пием биричка, нo не винце – пазим се да сме пресни за винцето утре.
* * *
Нашият cottage Amelies: http://www.pokolbinmountain.com.au/
Lindemans wine: http://www.lindemans.com/au/
Harrigan’s Irish Pub: http://www.hvg.com.au/harrigans_pub.asp
Тази история има продължение: Полет с балон