Златния бряг 2

… или на море по Коледа.

Това е продължението на Златния бряг.

След Nambucca Heads (Намбака) пътят става по-интересен. Вчера открих удоволствието някой друг да шофира и не се опъвам когато нежната половинка предлага отново да кара до някъде. Аз зяпам наоколо, снимам, понякога дремя и изобщо не се шашкам за ченгета. През ваканцията те се срещат “на всеки километър”. Също не ме интересува колко бързо се движим. Отново спираме често, но не се дразня, знам си момичетата.

Stop, Revive, Survive (спри, съвземи се и оцелей) –австралийската кампания за безопасност по пътищата. Типичен информационнен център и добро място за почивка.

Подминаваме готини високи дървета.

Скоро стигаме Coffs Harbour. Тук е легендарният Big Banana. В Австралия има някаква мода, появила се през седемдесетте, малки и незначителни градчета да строят огромен модел на нещо, с което района е известен. В Кофс Харбър е Големия банан, тъй като наоколо има бананови плантации.

The Big Banana край Coffs Harbour.

Бананова плантация. Бананите са завити с нещо да не ги ядат птиците и многобройните гадинки, които обичат банани.

Истинската бананова индустрия на Австралия всъщност се намира далеч насевер в Queensland (съседния щат). Преди две години мощен ураган удари този район и цялата реколта бе унищожена. Тогава бананните скочиха на $15, но правителството отказа да внесе ефтини банани и така помогна на фермерите. Те от своя страна се отблагодариха с нова висококачествена реколта. Сега бананите са само $1.95.

Пътят е добър – почти навсякъде двулентов и само в редките участъци, където е все още едно платно, настигаме колони, в чийто връх се влачи някоя каравана.

The truckie (големия камион) не е проблем, те карат добре без да падат под сто. Проблема, както навсякъде по света е караваната в началото на колоната.

Не, тази снимка не е от Индия, а от Woolgoolga, градче след Coffs Harbour. Очевидно тук са се събрали доста индийци. После прочетох че били от сикх религия.

Навлизаме все повече в субтропичната част на континента. Наоколо започват да се появяват широки полета захарна тръстика. Това е другия продукт, с който Queensland (съседния щат) е известен. Истинските мъже в Австалия са на мнение, че работата на захарна плантация е най-тежкия възможен труд. По-тежко дори от миньорството и стригането на овце. Вярвам им! Когато дойде време за прибирането на тръстиката, първо палят един пожар да изгорят листата, после истинските мъже влизат в пепелището с по едно остро мачети, навеждат се и започват да секат. Прах, сажди и душна жега, до 50, 60 градуса. Скорпиони, змии, жестоко слънце!

Захарните плантации зачестяват.

Мисля си за тези хора, докато си почиваме край една подобна изгоряла секция. Представям си как бих се почувствал, ако сега някой ми връчи дългия нож и каже айде Веско, почвай. Душната жега флегматизира мускулите и ме прави апатичен. Единственото физическо усилие, на което съм способен в тази горещина, е да надигна запотена чаша пиво в някой тъмен и хладен пъб.

Продължаваме към Queensland. Далеч преди Harwood, малко селце до Clarence River, виждаме някакъв пушек в небето. Чудим се дали няма пожар, но стигайки там, става ясно, че това са комините на захарната фабрика (виж видеото по-долу). Първите комини които виждам в Австралия. Сидни има индустриални зони, но без комини.

Clarence River.

Минаваме също и край The Big Prawn (Голямата скарида), някакъв ресторант на бензиностанция в Lennox Head.

Стотина километра по-късно, подминаваме Tweed Heads иCoolangatta. Минаваме под една голяма табела: Welcome to Sunny Queensland! (Добре дошли в слънчев Куинсланд). Вече сме в другия щат.Само дето няма слънце и сякаш се кани да вали. В далечината като мираж се появават множество високи сгради. Там е Surfers Paradise (Раят на сърфистите).

В далечината се вижда Рая на сърфистите. Тази снимка направих от Кулангата, на границата между двата щата.

Раят на съфистите. Вече сме по-близко.

Нашият хотел Imperial Surf стърчи 41 етажа. Ние сме на двадесет и четвъртия. Горе е гот – виждаш надалеч, винаги има свеж бриз и липсват мухи и комари. Аз всъщност на Златния бряг не видях да има мухи или комари. Да си нависоко е добре, но тежко ти ако ако си забравиш ключа както ми се случи на втория ден.

Входа на Imperial Surf.

Imperial Surf в цялата му височина.

Imperial Surf всъщност не е хотел. Има си рецепция, ресторант, басейн, тенис корт и т.н., но всъщност е блок пълен със serviced apartments. Навсякъде по курортните места има апартаменти, които могат да се наемат за седница, две и са напълно обзаведени с всичко, което човек има в къщи без храната. Цената е подобна на хотелските, но вместо малка единична стая, получаваме тристаен апартамент с две бани и добре оборудвана кухня – обичам да готвя.

Това е егати апартамента, трябва да има най-малко 120 квадрата. Широка тераса го опасва отвсякъде. От едната страна висим над плажа и се открива гледка чак до Япония, от другата се виждат реката и някакъв парк за тъсачи на силни усещания. Наоколо стърчат други подобни блокове и хотели.

Там някъде трябва да е Япония.

Поглед към басейна.

Поглед надясно.

Поглед наляво.

Един от съседните блокове. Снимка, направена малко по-късно.

Първата ни работа е да се топнем в океана. Тук водата е осезателно по-топла от Сидни и това спечелва момичетата, които не обичат да мръзнат. Докато те се пличкат на плиткото аз влизам да хвана няколко вълни. Прибоя е мощен – взема ми се здравето докато го мина. Тръгвам да се плъзна с вълните, но те са високи и къси – захлюпват се бързо. Една от тях ме вдига нагоре и ме джаска в дъното с такава сила че за малко да ме потроши. После нежната половинка вика, нещо си пребледнял – не изглеждаш добре. Нищо ми няма, казвам аз и плюя вода.

Прибираме се късно – тук е топло, става за плаж по всяко време на денонощието. Горе не можем да спрем да се кефим на огромната тераса. Дълго наблюдавам търсачите на силни усещания в парка до нас. Там има всякакви форми за изтезание на човешкото същество посредством внезапни ускорения. Бънджито е на кран, който се вдига над малък басейн и понеже ги гледам отгоре, все ми приличат на жертви на инквизицията,както ги хвърлят с главата надолу. Има също една гигантска люлка, висока поне 40 метра. Това трябва да е голям кеф.

Парк за търсачи на силни усещания.

Друга атракция е една вртележка дето се върти вертикално с такава скорост, че ми прилошава само като я гледам. Напомня ми за стола на приемните изпити в Морското…

Тук се вижда въртележката.

Най-популярен е “вулкана”. Двама ги закопчават на една седалка, която първо потъва в една дупка, там започва да присвятка, излиза пушек и седалката се изстрелва нагоре с невероятна скорост. При първата амплитуда подминават дори нивото на нашия балкон. Това трябва да е повече от 80 метра. Дълго се чудя какви са тези невероятни ластици. При по-близка инспекция установявам, че ластици няма – седалката се крепи на две стоманени въжета, които изчезват в грамаден метален бокс пълен със 144 яки пружини (12×12), които се сгъват и разгъват заедно с тях.

144 яки пружини се разгъват и скоро двамата завалии ще изхвърчат от “вулкана” в ляво.

 

Пак се разпростях, ще продължа като намеря време.

Ей тук пак направих едно видео:

Следва: Златния Бряг 3

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *