Това е продължението на Боробудур
Първото нещо което правя тази сутрин е да си намеря човешко място за спане, но малко удрям на камък. То било уикенд и всички хотели по Sosrowijayan Street са заети. Пробвам в уличките наоколо, но и там същото. Малко се паникьосвам че довечера отново ще се боря с шумните мъже по потници, но не се отказвам – близо до Malioboro Street, в една тясна лента наречена Gang 1 гледам табела Losmen Lucy. Не само че името ми звучи добре, но и за късмет в лосмен Люси имат чиста стая с климатик, която струва 150 000 рупии. Каква огромна разлика правят само пет долара! Веднага плащам за две нощи и бягам бързо до Losmen Anugerah Jaya да си грабна торбата.
Собственика на Losmen Anugerah Jaya ще умре от срам заради шумната компания снощи и даже не иска пари, но аз му давам 100 000 рупии, щото се радвам да се отърва от това ужасно място.
След като покрива над главата е осигурен, аз съм много шастлив да обикалям из Джогджа и да зяпам каквото ми е интересно. Джогджа ми се струва доста по-различна от градовете които видях до сега. Хем е спокойна и мързелива, хем е динамична, пълна с интересни хора, магазинчета и исторически сгради. Както си вървя по Malioboro Street засичам една фотографска сесия за модни дрехи. Там се шматкам за малко, но моделките позиращи за снимка не струват. После без да се усетя съм стигнал до султанския палат. Гледам там пускат и викам чай да видя какво има вътре.
Оказва се че султана на Джогджа продължавал да живее тук, но в онази част на палата, където не дават на навлеци като Веско. Независимо от това палата е интересен, въпреки скучните музейни зали пълни с потънали в прах старовремски оръжия, снимки и тронове – отломките на далечна славна епоха.
В двореца е пълно с групи ученици от различни училища, които се отличават по крещящо ярките цветове на униформите си. Аз ги дебна да видя дали няма да правят някакви глупости типични за децата на тази възраст, но всички без изключение се държат прилично и с нужната доза уважение към възрастните, както и към скучните експонати на султана. Аз съм впечатлен: униформите на тези деца (въпреки глупавите цветове) са безупречно изгладени и чисти. Това ме кефи по особен начин, както става винаги когато видя някой да полага специални грижи за нещо.
Другото което ме кефи в палата на султана са широките мраморни платформи, предназначени за някакви по-официални събития. Те са богато украсени, проветриви и прохладни дори в най-лютата жега на деня. Като ги гледам тези платформи си представям как султана се излегнал върху меки възглавници, множество голи девици му гъделичкат петите или му веят вятър с широки ветрила, а той току се протегне и сграбчи някоя от тях. Блазе му на султана.
Не знам колко съм извървял днес до султаната и обратно, но денят е особено горещ и малко съм се скапал. Там край Лосмен Люси попадам на някакъв ресторант със смешното име Супермен, където си хапвам специалитети с една ледена бира Бинтанг. Бирата ме размеква и прави така сънлив, че в лосмен Люси удрям главата да наваксам загубения сън от снощи. А-а, Бог да поживи лосмен Люси!
Щастливо наспан, цъфвам росен и пресен а то навън станало вече тъмно. Тръгвам да търся гудег (Gudeg), един местен вегетариански специалитет за който съм чел из разните пътеводители. Гудек се приготвя от Jackfruit – плод подобен на смокиня дето се вари часове наред в кокосово мляко и палмова захар. В туристическите ресторанти разбира се го нямат, но една мила сервитъорка ме насочва към кварталното капанче, където обаче гудега свършил току що. Канят ме да ги посетя на следващия ден. Няма как – приключвам деня в Bedhot Resto, където си поръчвам техния специалитет Nasgor Bedhot, ястие комбиниращо задушен ориз с гъби, скариди и люти чушлета, покрито с пържено яйце, също зелена салата и две пилешки шишчета заляти с фъстъчен сос. Много е вкусно!
В Bedhot Resto засичам един светъл образ китаец от Сингапур. Неговото английско име е Джон, понеже хората некитайци не могат да произнесат китайското му име което звучи нещо като Хуанг-дзън-ьанг. Аз успявам да го произнеса правилно само първия път. Както и да е – този Джон от Сингапур ме впечатлява с това че е истински бюджетен пътешественик, а не като Веско, който само претендира да бъде бюджетен пътешественик. Джон обикаля югоизточна Азия вече за трети път използвайки възможно най-ефтините форми на транспорт, нощувки и храна. Той ме светва как да си купя билет за влака до ……… без да чакам километричната опашка на гарата (от един хитър апарат в магазинчето до Malioboro Street). Както си приказваме Джон ми признава, че неговата цел в живота е да продължи да пътува и че мечтае някой ден да види Европа. Аз се чудя как го прави този номер с финансите да пътува. Много просто – обратно в Сингапур Джон бачка като роб няколко месеца, грабва събраните долари и тръгва да обикаля докато доларите свършат. Аз си мисля, вярно че е просто; китаеца Джон е млад, няма жена, няма деца, няма заеми за изплащане…
По някое време към нас се присъединяват една влюбена двойка от Германия, на които отстъпваме половината маса, понеже Bedhot Resto е вече гъч. Аз забавлявам моите нови приятели с историята за шумната компания в Losmen Anugerah Jaya снощи. Те също имат подобни истории за казване. Джон обяснява каква е ситуацията с тези шумни мъже по потници: нали местните са повечето мюсулмани – в малките села мюсулманите не могат да пият алкохол, че е строго забранено от техния пророк Мохамед. За това понякога мъжете се изнасят на групи в големия анонимен град, където Мохамед не може да ги види или пък е сякаш по-толерантен.
Така си лафим още известно време. От влюбените германци (не им запомних имената) научавам как да стигна до древния храм в Прамбанан, понеже това е моят план за утре. Те ще се изнасят към Бали, докато Джон се насочва към Семоро Луанг, където е легендарния вулкан на връх Бромо. Аз ще го последвам в същата посока след няколко дни. Надявам се да го срещна отново някъде – китаеца Джон от Сингапур е приятна компания, с него човек не се чувства нащрек постоянно.
Време е е да си кажем чао и всеки да поеме по неговия си път, така че аз се насочвам към лосмен Люси където е чисто, тихо и спокойно. Чуден ден!
Пак ела тук приятелю, че утре ще ходя да видя древния храм край село Прамбанан.
Ако ти харесва моята история, можеш да я споделиш със своите приятели чрез бутоните долу и не забравяй моля да оставиш коментар. Това ще ме зарадва.