И бях много изморен но погледнах навън, където умиращото слънце лизваше връхчетата на изпълнени с надежда млади растения. Видях контраста между блестящите листа и потъналите вече в мрак отминали клонки. Помислих си: да, това си заслужава, ето тази моя малка Вселена!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *