Тасмания 5 – Хобърт

т

Хобърт

м

Това е продължението на Тасманийския комарджия

 

Хобърт е основния град на Тасмания. Понеже съм свикнал с мисълта че основните градове на отделните щати в Австралия са по няколко милиона, аз се подготвям психически за сложни магистрали, мостове кръстосващи се един над друг в различни посоки и разни завоалирани изходи, които гледаш да не изтървеш.

В Хобърт няма нищо подобно. Шофираш си и хоп след един светофар си при доковете, където е центъра на града, а пък втората улица е Саламанка, на която е този апартамент запазен от моето момиче за няколко дена. Викам, как живеят тези хора без стрес от сложно автомобилно движение.

Верен на себе си, спирам на едно забранено място да погледнем къде е нашия блок. Ела да го намерим, казвам аз а тя вика ще ни глобят. Оставяме колата за няколко минути и разбира се край нея се завъртяло едно грамадно ченге тъкмо вади кочана с глобите (ти забелязал ли си колко са големи ченгетата винаги). Уф-ф, изгоряха ни $82! Ама моля ти се другарю милиционер казвам аз, ние сме едни заблудени туристи и си търсим хотела ей на този адрез. А-а-а, усмихва се той, добре дошли в Хобърт. После поглежда отпечатката която му подавам и вика  ми то това е в другия край на улицата, ей там. Аз не вярвам на очите си – усмихнато ченге, което се отказва доброволно от законна глоба. Ти ела в Сидни да видиш кво става. Ето как с това усмихнато ченге пребиваването ни в град Хобърт започва на много добра ногá (глей какъв израз си спомних!).

Под блокчето си има паркинг, от балкона гледаме към доковете и освен това апартамента е лъснат с нова кухня, в която можем да си готвим. С моето момиче се радваме като деца. Ми как няма да се радваш – слизаш от входната врата и си на гезмето, при кафенетата и ресторантите. Рядко сме се чувствали така туристически приятно.

Първо обикаляме доковете, където зяпаме рибарските лодки. Там аз се заприказвам с един рибар, който си надига бирички в неговия 4WD паркиран на ръба до водата. Той ми обяснява, че рибарския флот тъкмо се прибрал и щял да седи закотвен около седмица, за да излезе пак в океана за нови две седмици. Такъв им бил цикъла, но ако съм искал да снимам лодки завръщащи се в залива да съм дошъл утре рано, че тогава щял да се прибира скаридения флот. Този образ, седнал с биричка в неговия 4WD е много на кеф понеже рибния му улов от последните две седмици бил добър.

За тази вечер си избираме нещо индийско и понеже индийския ресторант е твърде шумен, си качваме яденето горе където си пускаме Малката Дорит (Little Dorrit), един английски сериал по роман на Дикенс. Индийското хапване тази вечер не е лошо, но си казваме че нашите квартални индийци в Сидни готвят по-добре.

*          *          *

На другия ден баси късмета. Случва се събота, когато в Хобарт се провежда легендарния съботен пазар Саламанка (Salamanca Market). Хубав ден, макар и люто студен и с дъжд от време на време. Рано сутринта скачам да видя как лодките за скариди щели да се приберат в залива (нали така ми каза оня рибар вчера). Надявам се да ги щракна от далеч. Чушки… няма лодки, само дето замръзвам като едно мизерно куче.

Легендарния пазар Саламанка бил при нас – цялата улица е наредена със сергии. Пълно с неща, произведени от селяните край Хобърт, вкуснотии за ядене, доста много глупави сувенири,  но и тук, там интересни красиви неща. Моето момиче е в стихията си. Аз мрънкам айде сега, какво толкова има за зяпане, а тя унесена в многобройните финтифлюшки вика недей да ме следваш… остави ме на мира… айде отивай някъде… Аз обаче обичам да я тормозя и продължавам да се влача след нея.

За обяд кльопаме седнали на бордюра. Аз си вземам китайски нудълс (noodles),  а тя – немски саламчета, които са далеч по-добри от моите нудълс, но тя ми дава половината от нейните немски саламчета. После пием кафе и купуваме разни глупости: няколко сапунчета, лавандулов мед и двеста грама от един страшен кашкавал, който на пръв поглед мирише и прилича на бабешки пети, но който (както ще разберем по-късно) е изключително пикантен в съчетание с определено вино.

Докато купуваме кашкавала, моето момиче (което ги знае разните телевизионни звези на Австралия), ми шушне в ухото абе този не е ли приятеля на Матю Еванс (Mathew Evans) от предаването  „Фермер Гастроном“ (Gourmet Farmer) на канал ес-би-ес (SBS). Това е едно наше любимо предаване за един върл ресторантен критик Матю Евънс, който му писнало от стреса на Сидни и се изнесъл в Тасмания. В предаването проследяваме как завалията без да знае нищо за копането, си купува малка ферма и се опитва да стане истински фермер, като постоянно си готви разни вкусни яденета използвайки пресни продукти отгледани в градината му. Абе готварско шоу, но с реални и приятни характери, които обикалят красиви места из Тасмания да си хапнат нещо интересно. Да ти кажа, до някъде „Фермер Гастроном“ предизвика интереса ни към Тасмания.

Аз го гледам с присвити очи и преценявам ами да той е! Викам му ей пич, къде е Матю? Оня се усмихва, прощавай ама  Матю го няма днес. На сергията му пише Кашкавална компания на остров Бруни (Bruny Island Cheese Company). Това ме заинтригува и докато моето момиче се шматка още из пазара, аз вече имам цел и бързо скачам до информационния център на града да видя що за остров е този остров Бруни. Че той бил голяма туристическа атракция, в инфомационния център е пълно с брошурки за разни интересни неща на острова и до него имало удобен ферибот. Хм, м…

Пазара свършва към два и ние се шматкаме известно време из старата част на града. Моето момиче постоянно се пъха в малките магазинчета за приложно изкуство. На едно място ми мрънка да съм и купил една декоративна лáма (която е наистина много изящна), но вместо декоративната лáма аз и купувам една топла шапка, че както е студено гледам ушите и замръзнали. После има още време и не ни се прибира в апартамента, тръгваме да видим ботаническата градина. За да я стигнем, вървим доста дълго през една гора и се дивим колко е зелено всичко. Гората е нависоко, има и поляна от която се вижда извития мост по който дойдохме от Порт Артър. Баси колко много прилича на Аспаруховия мост във Варна. Може би са строени по едно и също време.

 

Чай да ти кажа една трагична история с този мост. През 1975 някакъв кораб влизайки в реката не се прицелил добре и се изджаскал в опорните колони. Най-високата част на моста рухнала върху кораба. Добре че се случило в неделя вечер и нямало много движение – само четири коли паднали в 45 метровата бездна. Кораба и той потънал, убивайки общо 12 души, петима в падналите коли и седем удавници от екипажа. Кораба още лежи някъде в тинята на 30 метра дълбочина. А представяш ли си късмета на едно младо семейство с две деца, които успяли да спрат точно на ръба. Глей тази снимка (тя не е моя).

В ботаническата градина има сватба. Успяваме да видим булката – изключително дебела мома, а нейния младоженец пък доста дърт пръч. Моето момиче вика що си такъв лош, може да са щастливи хората. Съгласявам се с нея понеже знам по-добре от това да си правя глупави шеги.

В ботаническата градина на Хобърт е много гот. Там виждаме националното цвете на Австралия, както и изчезналия вече уникален за Тасмания бор Хуон (Huon Pine), който не гние изобщо и бил много ценен за строителството на дървени кораби, но пък растял много бавно. Харесва ни също японската градина.  После дълго вървим по пътя обратно към града и се стъмнява. Става време за вечеря. Преди да се приберем, минаваме по доковете и се качваме на едно от няколкото корабчета-ресторанти, където си хапваме пресни океански продукти: рибка, каламари, миди, скариди и т.н. И няколко бирички, разбира се.

Тази вечер в малкия апартамент на улица Саламанка в Хобърт сме много щастливи от това как върви нашето пътуване из Тасмания до този момент. Четем разписанието на малкото момиче в Европа и се кефим.

Sunday, 02 October: Hadrian’s Villa and Mount Vesuvius

7:30am	Breakfast in the hotel. Bags packed and ready to depart
8:30am	Travel by coach to Hadrian’s Villa at Tivoli
9:30am	Meet your local guide at Villa Adriana for a morning tour
c.1:00pm	Continue on coach to the Bay of Naples
c.4:00pm	Climb Mount Vesuvius if weather permits
c.6:30pm	Continue to Vico Equense, check in to Hotel Aequa on arrival
PM	Evening lecture by Dr Estelle Lazer
8:00pm	Dinner in the hotel
	Overnight Hotel Aequa, Vico Equense

 

Въодушевени от доброто настроение, решаваме утре да действаме малко по-приключенски и да скочим до остров Бруни. И без това смятахме да ходим до малкото градче Синет (Cygnet), коeто е също на юг. В Синет живее оня Матю Евънс от „Фермер Гастроном“.

Следва: Тасмания 6 – Остров Бруни

Share this post: on Twitter on Facebook on Google+