Отвъд стъклената врата блести стерилна светлина. Коридор с множество врати на анонимни стаи. Тя ме гледа от там. Уплашено сърне, щръкнали рамене, дете, изчезващо дори в най-малката пижама на тази безпощадна болница. Навити ръкави около кльощавите ръце, крака клечки, крепящи се по чудо в огромни чехли гротеска. Очите и се наливат със сълзи. Отчаяние, болка и въпрос.

Стоя стъписан и не искам да отворя стъклената врата. Ужасен, че отвъд ме чака смърта на нашата невинност.

 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *