Подаръкът

 

Не винаги е борбата с вечните сили на гравитацията или албанците. Имаме и красиви дни когато накапаните с боя маратонки остават под леглото. Понякога вървим в парка, а момченцето лети. Три бягащи крачки, скок и полет с лъчезарен смях, без душата да подозира че полета е върху ръцете ни. Безнадеждно уязвимо, доверчиво. Бягащи крачки, шум на есенни листа. Толкова е хубаво когато сме заедно.

Сред десетките колети в пощата веднага виждам малката неугледна кутия. Върху нея буквите на Криси са неравни и разкрачени. За какво ти е тази стара кукла, още чувам телефонния му глас. Не ме питай приятелю, мълча аз. Мълча от страх, че ще се разрева. Криси е добър приятел, не пита повече. При него нашите книги няма да останат безсмислено назад.

Ето тук, соча аз ръба на неугледната кутия и малките пръстенца чоплят с всичка сила. Картона се огъва. Изпод него щръква самотно ухо. Къде изчезна другото, никой не знае. Освен това на Зайко му липсват дясната лапичка и две копчета отпред, а през няколко отпрани места се подава тъмната вата, даваща форма на измъченото тяло. Зайко изглежда жалко, но това няма значение – в този момент Зайко е верен другар, загубен безвъзвратно в хаоса на нашето движение и сега отново открит! Зайко се задъхва в любеща прегръдка, която няма да му позволи повече да си отиде, а нашия Слънчо изгрява с бузи на безмерно щастие.

Човече не се променяй, моля се аз, не напускай този малък свят в който се случват само хубави неща и чудесата са възможни. Нека раните и смазващия страх  да си останат само за мен.

6 thoughts on “Подаръкът”

  1. Благодаря ти! Сетих се за тавана, където ви видях за първи път. До скоро! Ани на Криси

    1. Хей Ани на Криси 🙂 А-а-а, таванчето до турската легация… Славни времена!
      Вселенски гуш и цунк за човека Криси!

  2. И аз да се присъединя към компанията 🙂 Галя сигурно ти е казала, че точно преди да се видим с баща ми разчиствахме в хола и намерихме твое писмо, в което говориш за Зайко. Драго ми беше да се запозная с него, пък макар и виртуално! Гиги на Криси 😉

    1. Здравей Гиги на Криси 🙂 Добре дошла в компанията. Зайко трябва да е най-невероятния пътешественик в света. Все още се държи героя 😉

  3. То срамота да не пиша и аз нещо. Ама не мога.

    1. Здравей Криси на Ани и Гиги. Радвам се че написа нещо 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *