Емигрантски неволи
(за словото…)
От всичките неща, които се случват на бедния емигрант в чужбина, най-интересното е това с езика…
В началото, ако дълго време си го учил по разни престижни школи или езикови училища в България, си мислиш че тези тъпанари тука нищо не знаят. Нито го говорят както трябва, нито пък разбират какво им казваш.
По-късно ти става ясно, че езика който се използва всеки ден в къщи и на улицата няма нищо общо с това което си научил в школата/езиковото училище. Започваш да учиш наново. Тъпанарите продължават да не те разбират и на моменти дори не можеш да отлепиш, ако са използвали някакъв странен идиом. Тогава те започват да ти говорят бавно и със по-силен глас като на умствено недоразвит. Иде ти да ги хванеш за гърлото!
Добре, че от време на време имаш възможност да поговориш с някой по- интелигентен, който ти разбира всичко и се изразява ясно. Става ти хубаво, че няма нищо грешно с теб, но започваш да мислиш. Защо продавачката в магазина не разбира какво и казваш?
После минава време и осъзнаваш, че до сега си използвал българската логика и ритъм с чуждия език. Започваш да чуваш техния ритъм и тяхната логика. Изразите в конкретните ситуации са различни, някои думи са по-точни от други. Разбираш, че вместо да става по-добре, твоите езикови умения са се влошили.
Минават години. Вече знаеш словата, които се използват всеки ден, разбираш всичко и се чувстваш уверен когато отиваш до магазина. Дори си снизходителен към продавачката, за която вече знаеш, че е обикновена женица (дошла вероятно от близкия изток), която също се опитва да започне нов живот тук.
Тогава имаш гости местни приятели, които започват да си говорят за музика, театър или книги. Най-после! Включваш се ентусиазирано, искаш да им кажеш за Станиславски, Брехт, искаш да им кажеш за Ролан Барт и екзистенциализма. Млъкваш преди да си започнал. Отново осъзнаваш че не знаеш нищо. Думите ги няма!
Минава цяла вечност. Вече имаш достатъчно думи, за да дискутираш Барт и екзистенциализма, макар със засечки, но в същото време откриваш, че българския ти се губи. Това е най-страшното – когато все още не знаеш новия език, за да изразиш точно чувствата и емоциите си, а вече забравяш как се правеше това на български.
Какъв е смисъла на нещата, добри или лоши, ако ти липсват словата, с които да ги наречеш? Те просто изчезват от теб.