Шварцвалд (Feldberg und Müggenbrünn)

Германия VI

 

Шварцвалд (Feldberg und Müggenbrünn)

Това е продължението на Шварцвалд (Feldsee und Feldberg)

Müggenbrünn – малко селце в Шварцвалд. Просто не е честно!

 

Продължавам от Berghotel Jaegermatt, където вчера Henry ми заприлича на герой излязал от роман на Виктор Юго.

Тази сутрин Henry изглежда много по-представително, костюм и възел! На закуската освен нас има още четирима възрастни германци, които се смеят от сърце на шегите пускани от най-възрастния. От време на време и Henry се включва към тях. Адски са весели. Смехът на тези хора е толкова заразителен, че и ние не издържаме. Те гледат към нас и усмихнато ни казват нещо да обяснят защо се смеят. Аз им отговарям, wir verstehen nicht, aber es klingt lustig, при което всички избухваме в още по-възторжен смях.

Смеем се, но навън вали, духа и което е по-лошо пада гъста мъгла. С дъжда и вятъра бихме могли да се преборим, в мъглата обаче не става. Решаваме да хванем автобус до колата и да се върнем тук с нея. До тогава може да се разчисти. Късмет, че Feldberg има пряка автобусна връзка с Todtnau (където е колата).

 

Там горе не е за мъже!

Докато чакаме автобуса, виждам отворен магазин за хранителни стоки. Интересно ми е да гледам тези неща в непозната страна – скучните храни, с които човек е свикнал всеки ден у дома, тук изглеждат толкова интересни с тези странни и непознати опаковки. В магазина има добре зареден щанд за алкохол. От там вземам три малки бутилки. Мисля си че е сладък ликьор като шнапса, който веднъж опитах някъде. Нежната половинка ме гледа на криво (заради бутилките), но аз издържам психотормоза и си ги купувам. Два месеца по-късно, вече в Sydney ще ги опитаме с моя приятел Пешо. Абсолютна ракия, ароматна при това. Как не се усетих по-рано.

Истинска ракийка, крушова, черешова и сливова. Така и не разбрах дали шнапса е ликьор дето го пият след вечеря. Който знае, да каже.

 

 

Веднъж в колата, усещането за сигурност и защитеност се връща. Отново въвFeldberg времето не се е променило. Все пак решаваме да се изкачим до върха за €19 с кабинковия лифт, който продължава да се върти въпреки липсата на туристи.

Преди лифта и върха, се пъхаме да се стоплим в ресторанчето при началната станция, където момичетата най-после хапват пропуснатата снощи торта (Black Forest Cake). Дори и на мен ми харесва. Тук съм изумен от грамадните дървени греди носещи тавана, колекцията от ски и снегоходки използвани в началото на 20 век, както и огромната керамична печка в средата. Такова чудовище не бях виждал!

Снегоходки

Такава чудовищна печка още не бях виждал!

На върха издържаме точно пет минути. Вятъра горе е много по-силен, а дъжда пердаши почти хоризонтално. Не мога да си обясня как при тоя вятър има такава гъста мъгла. Успяваме да видим само Бисмарк и табелите, посочващи природните чудесии наоколо. Например в тази посока били Матерхорн и Монт Бланк… Пулим се натам, но виждаме само мъгла.

Там били Матерхорн и Монт Бланк. А-х-а, добре.

На Бисмарк обаче изобщо не му пука. Железен войн!

Не ни остава нищо друго освен да се насочим с колата към Müggenbrünn, следващото място за спане. На адреса, който сме ангажирали ни отваря възрастна жена, която сякаш се учудва като и показваме отпечатаните emails, на които някой от тази къща е потвърдил резервацията за тази вечер. Това е Frau Hedi Görgen. Май че e леко изкуфяла. Изкуфяла или не, бабичката е много бойна и включва, без да знае дума английски. Кани ни в една приятна стая с балкон и страхотна гледка към селцето и дефилето. В далечината се виждат свежи, зелени хълмове по които се стеле разкъсващата се вече мъгла. Има нещо ефирно в това място.

Мъглата се вдига!

Къщи в Müggenbrünn.

По-късно излизаме да разгледаме наоколо и да се покатерим на хълма.Müggenbrünn е поредния малък бисер, с които вече свикваме във Шварцвалд: черква, тридесетина къщи, рекичка, висока поляна със ски влек и множество маршрути за вървене и колоездене. Село като всяко нормално село. Виждат се коне, крави, телета, дори група магарета, едното от които се опитва да се качи безуспешно на друго по-малко магаре.

 

Müggenbrünn – църквата.

 

Пътеката по която се изкачваме над селцето.

Цветя за моето момиче!

Над селцето.

Понита в Müggenbrünn.

Говорим си че не е честно. Как може дядо Боже да даде толкова много на един народ и в същото време да лиши толкова много други народи от всичко това.

Завършваме деня с вечеря в една от двете кръчми на селото. Влизаме в тази пред която има повече паркирани коли. Този метод на избор никога не греши. Наистина имаме изключително приятна вечеря и невероятно обслужване. Нашия сервитьор – средношколско изглеждащо момче се набира много – избутва до нашата маса количка с пламък, върху който се грее храната и от време на време идва да ни добави в чиниите. С кеф му давам 15% отгоре. И разбира се биричката е чудна, ах тази биричка в Германия!

Както винаги вече в Германия, не пропускам любимия бульон, за който споменах в четвърта част.

Тази вечер заспивам щастлив с усещането че съм на село при баба и дядо – някъде в далечината се чува звън от истинска селска камбанария…

Следва: Шварцвалд (Freiburg im Breisgau)

Share this post: on Twitter on Facebook on Google+