Вечните сили на гравитацията
Да ти кажа, не знам как се заварява, но след две седмици без работа, съм готов на всичко.
Румънците клатят негативно глава и очукания фолксваген се завърта към албанците, които седят настръхнали от другата страна на шосето. Той не се бави дълго при тях. Албанците все още не знаят езика и видът им е доста кръвожаден. Аз съм последната му възможност. Швайсер, пита той докато върти стъклото надоло. Кимам сдържано, гледам да не надуши колко съм закъсал. Десет часа, двадесет евро. Кимам отново – става, щом няма бетон или копане. Но и да има, пак ще се съглася, откакто се появиха албанците, става все по-трудно.
Албанците са опасни. Появиха се на пиацата и се умножават всеки ден. Миналата седмица наръгаха Дориел когато се опита да им обясни, че е тъпо да подбиват дневницата. Наръгаха Дориел, който е слънчев като дете! Няма да се размине, сега румънците кроят нещо и ще става лошо.
Новият ми работодател не приказва много, само ми хвърля подозрителни погледи. Друсаме се нанякъде в раздрънкания му фолксваген, а аз си припомням физическия процес на заваряването: волтова дъга, висока температура довежда метала до течно състояние. Обвивката на електрода гори с газове, чието налягане помага на стопените капки да постигнат нужната аморфност… Представям си атомите в момента на стапяне, как за миг се освобождават от вечните сили на гравитацията, как йоните се блъскат в различните магнитни полета. В този момент дори виждам илюзорната частичка неутрино. Това ме кара да се усмихна.
Имам си чудно момиче и момченце, голямо колкото един заек. Нямам двадесет евро. Стискам зъби и си повтарям, че всичко ще бъде наред, ще се оправя, ядрена физика съм завършил все пак.
This entry is only available in Bulgarian.