Германия IV
Шварцвалд (Titisee und Hinterzarten)
Това е продължението на На път към Щварцвалд
В Hotel Waldeck сме и се събуждаме с леко натежали глави след бирата снощи в турския ресторант. Чудо на чудесата – навън времето е ясно и грее слънце. Слизаме за закуска, където нагъваме от вкусните саламчета, кашкавали и плодове оставени на широка шведска маса. Пием яко кафе и пред очите ни просветва! Има Господ за нас! Хубавото време означава че можем да се върнем към първоначалния план.
Говоря си на немски с хотелиера (Her Matthias Rost), от когото купувам подробна туристическа карта на района. Кефи ме че успявам да сглобя няколко елементарни, но точни изречения с думи, които не подозирам че все още помня. Момичетата ме гледат удивени. В разговора с Matthias стигам до по-трудната част – откъде, как и кога можем да хванем автобус към Bärental и моите ограничени немски езикови възможности бързо се изчерпват. Добре че той говори добър английски и ведро ни обяснява всичко. Ефективността с която ни представя информацията е впечатяваща. Няма проблем да оставим колата пред хотела за пет дни, дори не е необходимо да плащаме за този паркинг!
Чудо на чудесата – дъждът е спрял и грее ведро слънце!
Хващаме автобуса, който пристига точно на минутката, написана от Matthiasвърху малко листче. Вътре има десетина души, които започват да ни наблюдават с интерес още в момента на нашето качване. Очевидно им изглеждаме различни. Повечето от тях са възрастни хора, облечени в топли традиционни дрехи, изработени от естествени материи. Някои носят весели филцови шапки с по перо забучено в периферията. Ние сме отвикнали от подобно внимание. Ако някой в OZ започне да те гледа така втренчено, ще го нарекат “invasion of privacy”. Малкото момиче е разтревожено и ме пита: “Dad, why are all these people staring at us?” Успокоявам я че сме им интересни. И наистина в отношението на местните хора няма ксенофобия или неприязън. Става ми весело от ситуацията и докато отивам при шофьора да платя, се обръщам към всеки, който ни гледа и с широка усмивка поздравявам: Guten Tag! или Wie Geht es Ihnen? Струва ми се най-естественото нещо на света. Бюргерите са принудени да ми отговорят. Това разчупва ледовете по невероятен начин и докато слезем в Bärental, усмивките на хората към нас са осезателно по-приятелски.
Пътеката в началото
За днес имаме лесни 12 километра покрай езерото Titisee до Hinterzarten.Пътеката започва от гарата на Bärental и е обозначена с червени диаманти, лесни за следване. Преминаваме през висока борова гора по дефилето на някаква река, вливаща се в езерото. През дърветата се виждат отделни къщи, накацали по склона от другата страна. Времето е тихо, грее слънце и в гората е по планински хладно. Срещаме множество възрастни хора, с по малка раничка на гърба и две щеки в ръцете, както групи ученици и млади двойки, устремено крачещи в различни посоки. Всички ми изглеждат здрави и вталени.
Тук има площадка за младежки палатков лагер
Наближаваме Titisee.
Titisee е курортно градче и поради хубавото време е залято от туристи: индийци, японци, корейци, но най-много местни германци. Тук купуваме някои плодове. Черешите струват €12 килограма! Аз съм втрещен след като само дни по-рано в София ги видях до Славейков за около 2 лева.
Езерото Titisee – типично туристическо място.
Някъде в Titisee.
Табелите, рекламиращи наличието на традиционен ресторант винаги ме кефят.
А тези стъклени дрънкулки в действителност изглеждат много по-фини и изящни.
След кратка почивка край езерото и кенеф за €1 сме готови да продължим. Малко след излизането от градчето стигаме до просторна горска поляна с широка дървена платформа, приличаща на лятна дискотека. В момента мястото е пусто и тук спираме за обяд. На чист въздух и след краткото вървене, пицата на Ерхан от снощи (макар и студена) ни се струва още по- вкусна.
Лятна дискотека край тази поляна – би било интересно.
Пътеката преминава през тиха, замечтана гора и нови поляни. Спираме за почивка край някаква ферма. Едно любознателно конче идва при нас и ни гледа с големите си умни очи. Малкото момиче иска да го погали, но то не смее да си протегне главата към електрическия кабел опънат на оградата.
Кончето иска да осъществи контакт, но се страхува от електрическия кабел.
Кефи ме как всичко край пътеката е чисто и зелено.
Наближаваме Hinterzarten.
Скоро след това достигаме покрайнините на Hinterzarten. Започваме да подминаваме единични сгради, които ми приличат на туристически хижи, романтично скрили се сред дърветата. Около тях виждам елементи на нечие ежедневие: градинки с цветя, простряни дрехи, разхвърляни детски играчки и осъзнавам че някой просто живее тук. Толкова е нормално, толкова е човешко, че имам желание да вляза в една от тези къщи, да поседна край огъня и да си отдъхна, че най-после съм се прибрал у дома…
Питам се защо толкова много ми харесват и защо се чувствам толкова уютно около тях. Къщите в Schwarzwald са по свойски хармонични и пропорционални, но като че ли не е само това. Вероятно е начина, как се сливат и взаимно се допълват с природата наоколо – създадени от хора и предназначени за хора, в хармония с всичко което ги заобикаля.
Hinterzarten Houses.
Вече навлизаме в градчето.
Продължавам да мисля за това, когато най-после уморени сядаме да пием кафе в сладкарницата на Adler Hof. Вече сме в Hinterzarten и Adler Hof е най-големия хотел в този силно туристически район. Въпреки този факт, нямаме усещането че е масивен, нито че затулва това красиво място, по начина по който стърчат новите хотели в България. С огорчение си спомням за чудовищните сгради, които видяхме само преди седмица по пътя към хижа Яворов на Пирин.
Adler Hof не ни подтиска както новото строителство в България. Жалко, че не ни е по джоба.
Тук всеки детайл е изпипан и е част от хармоничното цяло, без елементи на грандоманщина. Какво е необходимо за това: време, манталитет, десетки генерации традиция? Въпросите висят във въздуха.
За жалост елегантния, петзвезден Adler Hof не е нашият хотел. Tази вечер сме в Gästehaus Evelin
Gästehaus Evelin.
Там ни посреща изключително ентусиазираната Michelle, която не спира да говори в стремежа си да бъде гостоприемна. Ние сме капнали, искаме да се къпем и да сменяме дрехи. Най-после Michelle ни оствя сами. Топъл душ! Такъв кеф! Целувам моето момиче от благодарност, че ме накара да изоставим палатката и спалните чували…
Вечерта правим грешка с избора на място за вечеря. Това вероятно е добра кръчма за пиене на бира, но храната не струва. Аз съм разочарован от парчетата шунка притоплени на скара, които ми донесоха като заместител на любимия Schweinshaxn (виж част 2), а момичетата едва кусват от пилешкото филе, което се оказва солено и жилаво. Единствено супите са хубави: гулаш за момичетата, а за мен този толкова вкусен бульон, пълен с тънко накълцани ивички палачинка, в който почти се влюбвам до края на престоя ни в Германия. От както открих, че ми харесва, не минавам без него. Само не успявам да обясня на немците да слагат по-малко палачинка в него. Освен че сме разочаровани, вечерята ни излиза доста скъпо – около 45 евро! Добре, че бирите са добри и след доста от тях, забравяме за лошото в този свят и запомняме само хубавото!
На връщане към Gästehaus Evelin, минаваме край група крави. Докато спра да ги заснема, един страшен бивол се втурва към мен с наведени остри рога. Бързам да го успокоя, че нямам намерение да му бъда конкурент, като бягам, без дори да успея да щракна хубавиците му за спомен. Добре, че оградата го спира. От далеч мога да чуя гневното му пръхтене…
Тази вечер спим дълбоко и без сънища…
* * *
Приятели, поради липса на видео от Шварцвалд, добавям такова от Rothenburg ob der Tauber, заснето при друго пътуване:
Следва: Шварцвалд (Feldsee und Feldberg).