Веско Петров започна почти на шега. Един ден се усетих, че забравям българския език и вече не съм способен да напиша нещо смислено. Например нямам представа как се използват запетайките, пълните/непълни членове както и думите “половина” и “долу”. Освен това често се чудя дали я имаше дадена дума в българсия език, да не говорим за новите думи които са се появили в България докато ме няма.
За да се убедя че все още владея езика, реших да се опитам с пътепис за едно мое пътуване до Mungo National Park. От срам за многото грешки го подписах с името на един колега от България – Веско Петров и публикувах първата част в клуб Пътешествия на Dir.bg с въпрос към четящите там дали си заслужава да го продължавам. Очаквах негативни коментари със забележки за неправилния български, но вместо това хората ме насърчиха. Така Веско започна своя живот като писач на пътеписи и кратки истории. Това означава, че не винаги когато пиша от името на Веско, се оприличавам с него. Веско Петров е само псевдоним.
В този сайт акцентирам повече на фотографията. Обичам да разказвам истории (особено когато има някой да ме слуша), но вероятно фотографията ми е по-голямата страст. Способен съм на невъзможни неща само и само да уловя този чуден образ, който имам в представите си. Моето момиче казва, че не съм приличал на Веско, но снимките ми били правдиви – показвали ме такъв какъвто съм наистина. Ето защо тук снимките ще са на първо място.