Болката
Всеки преживява болката по различен начин.
Баща губи съзнание докато се опитва да спаси семейството си от пожар. Когато се събужда в болницата, кошмара за двете му горящи деца е толкова силен, че лекарите нямат избор – поставят го отново в принудителна кома. Този ужас е разбираем, може да се определи и опише с думи.
Но понякога болката е неясна. Не сме способни да разберем от къде идва. Понякога сме безсилни да обхванем логиката на всички злини в нашия свят. А колко хубаво би било ако можехме просто да кажем: боли ме… и да получим съчувствие от някого. Вместо това все по-често вървим напред безмълвни. Мълчим и се усмихваме.
Аз не мълча. Аз си се оплаквам.
Ти си щастлив. Ти имаш уста.
As you said “People suffer pain differently.”
Sometimes, if you put the pain into words, it could hurt more. Maybe that’s why we prefer to keep silent…
How true!