Германия V
Шварцвалд (Feldsee und Feldberg)
Това е продължението на Шварцвалд (Titisee und Hinterzarten)
Продължавам от Hinterzarten и Gästehaus Evelin. Рано сутринта вали и небето е намусено. Реакцията ни е да се обърнем на другата страна в меките и топли легла. Дъждът спира към 8 и до 9, когато слизаме за закуска слънцето се показва. Нашата домакиня Michelle е изключително досадна тази сутрин. Не спира да говори, в стремежа си да бъде гостоприемна. Разказва ни цялата си история, историята на нейното старо куче, историята на травмата в лявото си коляно… Ние просто искаме да си хапнем от вкусните саламчета, хлебчета, кашкавали, плодове и млекца. Опитваме се да бъдем вежливи. Тогава стоплям: Michelle е изключително самотна и нашата компания внася дългоочаквано разнообразие в монотонното и ежедневие. В очите и виждам сълзи, докато ни говори за мечтата си да посети Австралия. Аз и казвам, че Австралия не е далеч – само хиляда и двеста евро и 30 часа път. Да, ама как да остави бедното куче… Някой ден, успокоявам я аз.
Поемаме към следващата точка в нашия план – Feldberg. Времето е чудно, леко хладно, но ясно и слънчево. Пътеката излиза над Hinterzarten, край стадо лениви крави, преживящи легнали в буйна зелена трева. Това ми носи асоциации за шоколад “Крава”.
Не знам защо това ми носи асоциации за шоколад “Крава”.
Отгоре можем да видим селцето, заедно с красивата църква в центъра. Преминаваме край къща със странен малък параклис. Преминаваме край няколко действащи ферми с крави, коне, зайци и кокошки отделени в различни дворчета. Отново всичко е подредено, но не по козметичен начин. Просто всичко действа функционално. Около тези къщи също има малки параклиси.
Малки параклиси.
Навлизаме в гората. Тук червените диаманти, които следваме изчезват и множество горски черни пътища, пресичащи се в различни посоки ни объркват. На няколко пъти тръгваме в грешна посока и хабим повече от два часа в лутане напред, назад. Така се губим и напрежението между нас нараства. Дори се скарваме за малко. За късмет по пътя се задава възрастна жена, водеща младеж с очевидни умствени увреждания. Тя ни показва пътя към езерото Feldsee (нашата следваща точка) и отново тръгваме щастливи.
Малко преди Raimartihof.
Зла дървена хижа, точно до Raimartihof.
Километър преди езерото достигаме Raimartihof, хижата до езерото. Тук спираме за почивка и обяд. Докато хапваме сандвичите, приготвени приMichelle сутринта, трима арбайтери в ботуши пристигат с една “златотърсачка” и започват шумно да смучат нещо от някакъв канал. Скоро се разнася и съответната миризма. Става ми мъчно (и малко злорадо) за останалите туристи, купили си от кухнята огроми порции с пържоли, картофи и салата. Свършваме си сандвичите преди ужасната воня да ни обхване напълно.
Езерото Feldsee. Този дългия в никакъв случай не може да бъде Веско Петров.
Красотата на Feldsee далеч надхвърля очакванията ни. Идеален около километър кръг, заобиколен в едната страна от високи отвесни скали над които се вижда паметника на Бисмарк. От към нашата, по-ниската страна има горичка с пейки по които са насядали спокойно изглеждащи бюргери, дошли да се насладят на това природно чудо.
Езерото Feldsee.
Feldsee се образувало преди 12 000 години, когато ледника започнал да се свлича надолу, нагъвайки терена в днешната му форма. От тук пътеката къмFeldberg се ниже зигзаговидно само нагоре. Първото ни по-сериозно изкачване, но това е нищо в сравнение с пътеките в Пирин. Вървим бавно и често спираме да хвърлим поглед към езерото, чиято красота, с увеличаването на височината се променя. Не бързаме, остана малко и имаме много време.
Най-после се изкачваме до горе и подминаваме кабинковия лифт до Feldberg (върха).
Лифта се върти, въпреки липсата на туристи.
Вървим край Feldberger Hof.
Валяка пред Feldberger Hof.
Скоро подминаваме Feldberger Hof. Тук не искаха да ни ангажират стая за една нощ – най-краткия период е седмица. Подминаваме и други красиви хотелчета, които не успяхме да открием чрез интернет. Нашият хотел Berghotel Jaegermatt представлява огромна грозна сграда, в която ни посреща съмнителен тип по потник, напомнящ ми на герой от роман на Виктор Юго. Това е Henry, който (за да бъде иронията пълна) се оказва французин, женен за германка. За разлика от Michelle той не се опитва да бъде вежлив. Просто ни връчва ключа за стаята и ни оставя да си я намерим сами. Нежната половинка е ужасена: в стаята има само една малка мивка. Банята и тоалетната са общи на етажа точно срещу нашата стая. Ние сме единствените гости на целия етаж и за мен това е като да имаш на разположение шест лични тоалетни и шест лични душа. Тя обаче не е особено впечатлена от моя философски поглед върху ситуацията и ми обещава да ме буди през ноща всеки път когато има нужда да ходи там.
В района няма много избор за вечеря. Ресторантите са затворени с изключение на Feldberger Hof. Там е светло. Твърде светло и прилича малко на лудница. Огромни групи от бащи и майки (очевидно на някакъв вид екскурзионно летуване) грабят от различни яденета, супи и салати натрупани на шведска маса, а децата им пощуряли, се мятат по пода във всички посоки. Дълго време сервитьорите не ни забелязват. За миг си помислям, че и ние можем да се наредим с майките и татковците. Никой няма да забележи. Нежната половинка обаче вика, Веско осъзнай се. Вечерята не е лоша, особено заедно с две добри бирички, но момичетата са разочаровани. Традиционната за Шварцвалд торта с вишни и сметана (Black Forest Cake) за която ми надуваха главата цял ден била свършила. За мен това е съмнително, в такъв грамаден ресторант. Дали просто не искат да приключат и да ни изритат. Вече минава 22 часа – края на работното им време и ние сме едни от последните клиенти.
Вече навън гледаме към върха, който трябва да изкачим утре и ни побиват тръпки. Там нещата не изглеждат добре. Там нещата изглеждат дори страшни!
Не ми се иска да мисля за утре.
Следва: Шварцвалд (Feldberg und Müggenbrünn).