Германия IX
Шварцвалд (Нещо което свършва)
Това е продължението на Шварцвалд (Wieden)
Всяко нещо, добро или лошо оставя след себе си празнота. След лошите неща празнотата се запълва от самосебе си. След добрите обаче, празнотата може да бъде запълнена само с нещо по-добро.
Ърнест Хемингуей
Германия, Германия!
Трябва да свърша разказа си за Шварцвалд, колкото и да не ми се иска.
Продължавам от Wieden и Haus Abendsonne, където снощи готвих германски специалитети на моите момичета (заедно с неограничено количество немска биричка).
Тази сутрин времето е чудно. Да се скъса човек от яд. Как да наваксаме пропуснатото за два дни. Умуваме над този проблем, докато закусваме с Frau Gutmann. Gisela ни е като майка – грижи се за нас, добавя непрекъснато от различните шунки и кашкавалчета, които се оказват домашно производство и ни подканя да си хапнем още. Сега разбирам защо са толкова вкусни! Усещам че сме и станали симпатични, въпреки че контакта ни се крепи само на моите няколко немски фрази. Принудени сме да жестикулираме непрекъснато, което по странен начин ни сближава още повече. На раздяла виждам как очите на Frau Gutmann се насълзяват. Около нея са се скупчили трите и пухкави момичета, всяко от които виси за крак, ръка или полата и, но това не я спира да грабне и нашето малко момиче за една прощална целувка и прегръдка. То почти изчезва в огромната пазва на Frau Gutmann…
Решаваме да видим Belchen, върха който пропуснахме вчера и Todtnau Wasserfall, който бил най-високия в Германия! Отново чудесен план! Може да спрем отново за чай във Wiedener Eck, казвам аз, мислейки си за сервитьорката там. Не, многозначително ме поглежда нежната половинка, по-добре да пием чай на Gasthof Belchen. Там ще се подкрепим преди изкачването на върха. Речено, сторено.
Gasthof Belchen е в подножието на връх Belchen
Пътеката нагоре се извива около върха. Тук сме на нивото на облаците и сме свидетели на борбата между доброто и злото! От едната страна облаците и мъглата се опитват да обхванат върха и да ни лишат от простора, ширнал се пред нас, а от другата, силен приятелски вятър ги тласка назад. До този момент доброто надделява над злото! Добрият вятър духа от към Алпите. Достатъчно е ясно, за да видим множество алпийски върхове, стърчащи отвъд Black Jura. Един от тях е Монт Бланк.
Пътеката заобикаля върха.
Където злото се опитва да ни обхване.
Но доброто все още надделява.
Там горе вдясно е Монт Бланк.
Достигам върха сам. Момичетата остават далеч назад. Там стърчи огромен дървен кръст. Има доста хора и трябва да изчакам малко, за да го заснема самотен. Точно в този момент се появява някакъв интересен образ, който застава отпред и не иска да се махне. Аз отново изчаквам, но този тип упорито стърчи в снимката ми и се звери в някаква карта. Аз му викам Can you please move aside for a second, а той ми вика копеле, ти си Българин! А, и ти ли копеле, казвам аз радостен да срещна сънародник.
Някакъв интересен образ упорито стои там и не иска да се махне.
Странния субект вади огромна бутилка “Загорка” и сядаме на един камък да полеем щастливия случай. Изумен съм от неговия забележителен нос. Оплаква ми се, че тази му анатомическа особеност предизвикала обидни забележки от страна на невъзпитани лица в неговия блог. Аз пък му се оплаквам, че в далечната OZ вече забравям български и че си нямам drinking buddy, с когото да си кажа наздраве.
В разговора откриваме, че имаме общ познат – Стойчо, за който и двамата решаваме че е голям пич и че неговата идея (заедно с Комитата) да направят сайт за бивши, настоящи и бъдещи пътешественици е страхотна. Хваля се че съм спечелил трето място в конкурса за оплюването на сайта и виждам как в очите му се появява завист. Убеден съм, че след чудесните идеи, предложени от Бай Кольо, Божо Божо, Стоян Беронов и другите сродни души в конкурса, Комитата и Стойчо ще направят “Пътуване до…” още по-готина.
Най-после момичетата стигат до нас. Гледат моя събеседник с недоверие. Какъв е тоя тип, пита нежната половинка. Спокойно, казвам и аз, той изглежда циничен и вулгарен само на пръв поглед, всъщност душата му е нежна и има златно сърце. Всеки си има начин за оцеляване. Оставяме странника да си пие биричката горе, а ние се спускаме от върха.
Спускаме се от Belchen.
и стигаме началната кабинкова станция на лифта към Belchen.
Насочваме се към водопада. Първо шофираме с колата до Todtnau. Тук купуваме сандвичи за обяд от някаква сладкарница. Погледът ми е привлечен от тортите, наредени на долния ред в хладилната витрина. С много пластове, различен крем, пресни плодове и натрошени ядки. Решавам да купя няколко, а голямото момиче казва Веско луд ли си, кой ще ги носи. Аз ще ги нося, викам и купувам три различни: карамелова, бадемова и ягодова. После ги нося внимателно в хартиената опаковка.
Пътеката към Todtnau Wasserfall се вие на зиг заг нагоре по хълма зад черквата. Пълно е с къпини, които ще бъдат готови след няколко месеца, както и познатите ни вече диви ягоди. Заради тях изкачването отнема три пъти по-дълго.
По пътеката подминаваме удобни места за почивка.
Кой каза, че Шварцвалд не била опасна планина.
Наближаваме водопада.
След около 200 метра се насочваме успоредно на хълма, а след 4, 5 километра в гората, стигаме самия водопад. Там на информационно табло четем, чеTodtnau Wasserfall със своите близо 100 метра е най-високия в Германия водопад. Todtnau Wasserfall е наистина красив, но като част от тази чудна планина. Сам за себе си водопада не ни впечатлява особено и дори сме леко разочаровани. Вероятно преживяваме този anticlimax, знаейки че това е края на нашето пътуване в Германия.
Водопада отгоре.
Водопада отстрани.
Водопада отпред.
Там намираме свободна пейка и сядаме да обядваме със сандвичите, купени вTodtnau. Тогава аз развивам хартиената опаковка и вадя тортите. Ах, тази миризма на пресни пастички! Момичетата ме прегръщат и целуват от благодарност. Същото са готови да направят и други млади момичета, които минават наблизо по пътеката и ни виждат как си хапваме тортите, но за тях няма. Остава им само да обръщат завистливо глави към нас и да скимтят от несполучливо подтиснати нагони, докато аз тържествуващо гледам към моето момиче, сякаш и казвам: А, видя ли!
От водопада слизаме в Aftersteg, където има музей на стъклото. Музеят е интересен, заинтригуван съм от средновековните гравюри, обясняващи различните етапи в технологията за производство на стъкло от натрошен наситно кварцов камък.
Църквичка в Aftersteg.
Oбратно в Todtnau. Глей го този замечтания. Не, не е Веско Петров.
В Todtnau се връщаме по някакъв черен път, който следва реката. Отново се настаняваме при Her Matthias Rost в Hotel Waldeck и завършваме деня (и нашето чудно пътуване из Шварцвалд) в любимия ни вече турски ресторант. Въпреки че този път мястото е фрашкано, Ерхан ни познава още от вратата и ни се радва като на стари приятели. Това е невероятно усещане!
На другия ден времето е отново чудно за вървене, но не за нас. Ние трябва да приберем багажа и да се сбогуваме с още едно място, което обичаме. Не ни се тръгва, но трябва да поемем към Франция.
Вече усещам празнотата и изпитвам съмнения, че нещо по-добро ще успее да я запълни. Германия и Шварцвалд с тези готини, приветливи и непретенциозни хора, не могат да бъдат заменени с нищо друго!
Край
Абе гледайки субекта на снимката…не е ли Бале?
Не знам, не ми каза името си.