Най-трудно беше в далечните тинейджърски години, когато реших че единствения начин да съществувам истински е да бъда безкомпромисно честен и искрен. Към себе си и към всички около мен. Честен и искрен дори с хората притежаващи силата, възможноста и желанието да ме наранят. Беше дълъг и болезнен процес на самоопределение.
Добре че с времето се научих да разграничавам тези две морални категории. Продължавам да съм безкомпромисно честен, без да се налага винаги да съм искрен.