Това е продължението на За да усетиш че си жив.
The Great North Walk започва от Macquarie Place (дъното на картата), в центъра на града, там където капитан Arthur Phillip – първият губернатор на тази чужда и непозната страна, забива английското знаме в земята и заявява на изументие аборигени, изпокрили се в храстите, че от тук нататък това вече е територия принадлежаща на британската корона.
Началото на The Great North Walk.
Първите заселници дошли с 11 кораба имат изключително трудно начало. 780 затворника, осъдени на депортация най-често за дребни кражби и около 250 войника (някои с техните семейства), които да ги пазят и никой не си прави труда да помисли за необходимите дърводелци (да построят удобни къщи), градинари (да засеят свежи зеленчуци), готвачи (да наготвят нещо вкусно) или дори качествени инструменти, с които да обрабортват твърдите евкалиптови дървета.
Всъщност може би единствено Arthur Phillip се сеща за всичко това и отчаяно моли адмиралтейството да осигури необходимите неща за заселването на този непознат свят, но както винаги става в страни с непробиваема бюрокрация, молбите му увисват във въздуха. Arthur Phillip се моли поне да се подберат подходящи каторжници, които имат необходимите умения, отново без резултат. Короната иска да засели далечния остров, не защото там има възможности за бързи печалби (като в Индия например), а защото Англия се страхува, че французите имат планове да ги изпреварят (без реални основания). Освен това при тези бедни времена, затворническото население в Англия толкова нараства, че това е едиствения логически изход (особенно след загубата на Америка). Ако може това да се направи без много, много разходи – още по-добре…
Новата колония разчита изцяло на храната донесена с корабите – осолено месо с изтекъл преди 5, 6 години гаранционнен срок и вкиснато царевично брашно пълно с червеи. Твърде скоро всички, от каторжниците до губернатора, са “на диета”. Тук няма изобилие на животни за ловуване, кенгурото скача бързо и се оказва трудна мишена. Никой няма представа от животновъдство или земеделие и от семената донесени за разсад не пониква нищо. В сухата червеникава почва освен местната твърда трева, друго не вире. Гладът ще продължи докато накрая губернатора Phillip изпраща изследователска експедиция в дълбокия зaлив на Sydney. Тридесетина километра на запад експедицията открива място, където реката е натрупала плодородни почви и което аборигените наричат Parramatta. Днес Parramatta е нещо като географски център на Sydney. The Great North Walk следва посоката на тази експедиция под формата на корабче, което трябва да се хване от Circular Quay до Valentia Street Wharf, който се намира в началото на Hunters Hill (един от полуостровите в залива). Истинският пешеходен ентусиаст може да стигне до там пеш по прашната Victoria Road, но с корабчето, което се движи край Darling Harbour и минава под Harbour Bridge е далеч по-живописно.
Корабчето минава също и покрай тази сграда, която вероятно познавате – Sydney Opera House.
Hunters Hill е един от по-старите квартали наSydney. Тук първите богати заселници, далеч след мизерията от времето на Arthur Phillip, са докарали френски и италиански архитекти и майстори от Европа да им построят къщите.
Hunters Hill house.
Могат да се видят истински бисери на колониална архитектура. Гледам тези разкошни къщи и се чудя какво го е прихванало човечеството – защо повече не се строи по този начин.
Целия квартал е потънал в зеленина от която ми е трудно да направя качествена снимка.
Адски ме кефят широките веранди и покритите балкони насочени към залива.
The Great North Walk продължава през BoroniaPark, където винаги има ръгбисти, блъскащи се ожесточено за да грабнат смешната яйцевидна топка. Този спорт, както и крикета (националната гордост на Австралия) са едно от мистериите в този свят, които вероятно никога няма да разбера.
Ръгбистите в Boronia Park.
От тук пътеката продължава в гората покрай Lane Cove River – един от множеството ръкави на безкрайния залив. Това е типичен Sydney: навсякъде в града има секции девствена гора с пътеки за вървене толкова диви – спокойно можеш да забравиш, че се намираш в средата на метрополис.
Следват Buffalo Creek Park и Lane Cove National Park.
Buffalo Creek Park – любимо място за пикници.
Градските секции между city и Thornleigh преминавам в две последователни недели без раницата (благодарение на нежната половинка, която успява да ме разубеди да не съм максималист до край). Тя ми прави компания и тези 28 километра от маршрута са изключително приятни и лесни. Това ми носи дозата оптимизъм от която се нуждая.
Това е маршрута преминат през втория weekend. Истинското вървене ще започне от Thornleigh.